Определение № 10770 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10802/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. М. М. срещу определение № 12307/25.09.2026 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 2983 по описа за 2026 г., с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РД-01-632/11.09.2026 г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“. Доводите на жалбоподателя са за неправилност на определението, поради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с изводите на съда за липса на връзка на причинност между заличаването му от регистъра по чл. 148, ал. 9 ЗДвП и прекратяването на достъпа му до информационната система по чл. 147, ал. 9 ЗДвП и прекратяването на трудовото правоотношение, както и за възможно полагане на зависим труд при друг работодател. Твърди, че неблагоприятните последици от заповедта надхвърлят преките ограничения следващи от заповедта. Иска отмяна на обжалваното определение и спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. Насрещната страна – изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира деловодни разноски. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Съдебното производство пред Адм. съд Варна е образувано по жалба на В. М. М. срещу заповед № РД-01-632/11.09.2026 г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“, с която са отнети разрешение № 1242 за извършване на периодични технически прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, издадено на ЕТ „Мъни – М. М.“, индивидуалните печати на В. М. М. и други лица за заверка на документи, включени в списъка към разрешение № 1242, прекратен е достъпът на В. М. М. и други лица до информационната система по чл. 147, ал. 9 от ЗДвП и са заличени В. М. М. и други лица от списъка на председателите на комисии за извършване на технически прегледи и от списъка на техническите специалисти по чл. 148, ал. 9 от Закона за движението по пътищата. С жалбата е съединено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ЗПАМ. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането за спиране на предварително изпълнение на оспорения административен акт. Първостепенният съд е заявил намерение да се произнесе по искането за спиране на частта от административния акт, която с разпорежданията си засяга права и законни интереси на жалбоподателя. Отнесъл е към процесуалните тежести на жалбоподателя несъмненото доказване на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК и в хипотезата на допуснато по силата на закона предварително изпълнение. Приел е, че сочените от жалбоподателя обстоятелства не сочат на настъпване на значителни или трудно поправими от предварителното изпълнение. Прекратяването на трудовото му правоотношение с работодателя ЕТ „Мъни – М. М.“ не било резултат от оспорения административен акт, а функция от прекратяването на дейността на предприятието. Прекратяването на достъпа на М. до информационната система по чл. 147, ал. 9 от ЗДвП и заличаването му от списъка на председателите на комисии за извършване на технически прегледи и от списъка на техническите специалисти не го изключвало от пазара на труда. Обжалваното определение е правилно. При действието на състезателното начало в процеса, в чието съдържание чл. 8, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК включва правото на страната да посочи фактите, на който основава исканията си и да представя доказателства за тях, както и по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на адресата на акта е да установи предпоставките по чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК. Материалните предпоставки на заповедта на изпълнителния директор на ИААА са тези по чл. 148б, ал. 1, т. 5, предл. първо, ал. 2 и ал. 3 и чл. 148, ал. 10, т. 4, предл. второ, хипотеза първа от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл. 26, ал. 1, т. 5, предл. първо и ал. 2 и чл. 15, ал. 2, т. 4, предл. второ, хипотеза първа от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Оспорването на актовете, с които се разпорежда основана на тези правила за поведение правна промяна, не спира изпълнението им (съобр. чл. 148, ал. 13 и чл. 148б, ал. 4 ЗДвП. Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 АПК – по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая разпоредбите на чл. 148, ал. 13 и чл. 148б, ал. 4 ЗДвП не съдържат. С арг. от чл. 148б, ал. 1 и чл. 148, ал. 10 ЗДвП заповедта за прекратяване на достъпа до информационната система (ИС) по чл. 147, ал. 9 от ЗДвП и за заличаване от регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите и на техническите специалисти по чл. 148, ал. 9 от ЗДвП е конститутивен индивидуален административен акт, тъй като адресатът на акта е изключен занапред от списъка и се преустановява достъпа до регистъра. Резултатът от изпълнението му е временно ограничение в правната сфера на адресата на акта, тъй като в продължение на две години от датата на заличаването не може да бъде вписан отново в регистъра (вж. чл. 148, ал. 14 ЗДвП) и няма да има достъп до регистъра (с арг. от чл. 11, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-32 такъв достъп има само председателят на комисията). Вредите от разпоредената правна промяна са презюмирани и не са несъразмерни в защитата на публичния интерес чрез допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Потенциалните вреди следва да са свързани с нови обстоятелства, т.е такива факти, които не са били осъществени към момента на издаване на акта в хипотезите на допуснато по силата на закона предварително изпълнение или към момента на влизане в сила на разпореждането за предварително изпълнение. Заличаването на М. от регистъра е в изпълнение на заповедта, а ефектът на ограничението по чл. 148, ал. 14 ЗДвП настъпва ex lege. Дори да се приеме, че с факт, възникнал преди издаването на акта, могат да се обосноват предпоставките на чл. 166, ал. 2 АПК, когато фактът представлява състояние, продължаващо и след разпоредената правна промяна и необсъдено от издателя на акта, то с този факт не се обвързват ефектите върху правната сфера на адресата, чието потенциално настъпване да е основание за спиране на изпълнението. Дължимо е оставянето в сила на обжалваното определение. Доколкото с него е отхвърлено искането за спиране на предварителното изпълнение, то не поражда извънпроцесуални последици. Затова и при наличието на мотиви на съда за предмета и обхвата на търсената защита отхвърлянето на искането на М. за спиране на изпълнението на заповедта, а не на засягащите го части от нея, се преодолява по реда на чл. 175 АПК. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди В. М. М. да заплати на община ИА „Автомобилна администрация“ сумата 45 евро представляваща юрисконсулско възнаграждение за настоящата инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,