Определение № 98 от 10.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2683/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Топлофикация Шумен“ЕАД/н/, представлявано от изпълнителния директор Д. Д., срещу определение №610/20.09.22г. по ч.т.д. №508/22г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба вх.264930/16.08.22г. срещу определение №260439/11.08.2022г. по т.д.№443/19г. по описа на Окръжен съд Варна. В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт по съображения, че е налице висящо пред ВКС производство по обжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. С атакуваното пред апелативния съд определение на окръжния съд, в качеството му на съд по несъстоятелността на „Топлофикация Шумен“ЕАД/н/, е разрешено на синдика на дружеството да извърши продажба на конкретни вещи и имуществени права от масата на несъстоятелността по реда на чл.717а и сл. ТЗ. За да остави без разглеждане частната жалба на дружеството в несъстоятелност срещу така постановения съдебен акт, въззивният състав е приел,че определението на окръжния съд по чл.717 ал.2 ТЗ не е сред посочените в чл.613а ал.1 ТЗ актове, подлежащи на инстанционен контрол; правните последици от този акт нямат преграждащ характер по отношение развитието на производството по несъстоятелност по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК; а след като не е предвидена изрична възможност за обжалването му, неприложима е и хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 ГПК. Позовал се е и на практика на ВКС в същия смисъл. Така постановеното определение е правилно. Определението, с което съдът по несъстоятелността разрешава на синдика да извърши продажба на вещи и права от масата по несъстоятелността, е необжалваемо. Същото не е сред посочените в общата норма на чл.613а ал.1 ТЗ негови актове, подлежащи на пълен инстанционен контрол, а обжалваемостта му пред апелативния съд се преценява според препращащата към ГПК разпоредба на чл.613а ал.3 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК на обжалване пред по-горна инстанция подлежат определенията на съда, чиято обжалваемост е изрично предвидена от законодателя, както и тези, за които, макар да липсва конкретна правна норма, която ги определя като обжалваеми, имат преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер. В специалните норми на чл.717 и сл. ТЗ липсва такава, сочеща изрично,че определението, с което се разрешава на синдика да извърши продажба на вещи и права от масата по несъстоятелността, подлежи на обжалване. Определението не е и преграждащо развитието на производството по несъстоятелност,а е обуславящо осъществяването на съответната фаза от него. Следователно по отношение на него са неприложими и двете хипотези на чл.274 ал.1 ГПК. Изложеното в частната жалба единствено съображение, че към момента на постановяването му и към настоящия момент тече процедура по обжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството няма отношение към обосноваването на извод за допустимост на обжалването на атакуваното пред апелативния съд определение. Като е отказал да разгледа частната жалба срещу него, Варненски апелативен съд е постановил правилен съдебен акт, който подлежи на потвърждаване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение