Решение № 2200 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7519/2025 г.

Производството е по реда на чл.237 – чл.244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба, подадена от К. С. С., чрез адв. Е. Петрова за отмяна на влязло в сила Определение № 4716 от 11.02.2025 г., постановено по адм. дело № 73/2025 г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с Определение № 3817 от 10.04.2025 г. по адм. дело №3638/2025 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение. Искателят поддържа, че всички дадени му с Определение № 1291/13.01.2025 г. по адм. дело № 73/2025 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/ указания са изпълнени, с изключение на допусната техническа грешка при внасянето на държавна такса при изписването на съда. При извършената служебна проверка, настоящият състав намира молбата за отмяна за процесуално допустима. Съгласно чл. 238, ал. 1 АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. В случая с определението, чиято отмяна се иска, е оставена без разглеждане жалбата на С. К. срещу Заповед № 513З-13398/02.12.2024 г., издадена от началник на отдел Миграция-СДВР, с която е постановен отказ да се предостави право на пребиваване на руския гражданин в Република България. Съдът е приел, че дадените с Определение № 1291/13.01.2025 г. указания за представяне на адвокатско пълномощно и платена държавна такса не са изпълнени и е прекратил производството. С Определение № 3817/10.04.2025 г. по адм. дело № 3638/2025 г., Върховен административен съд, четвърто отделение е приел, че по отношение на адвокатското пълномощно е изпълнено указанието на първоинстанционния съд за неговото представяне, но това не се отнася и за приложеното платежно нареждане за заплащане на изискуемата държавна такса, тъй като от съдържанието му било видно, че в него като получател е вписан „Апелативен съд“, а не Административен съд София - град, поради което в случая не било налице редовно заплащане на дължимата държавна такса. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК, което е основанието, посочено от молителя, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Отмяната е самостоятелно извънинстанционно производство и средство за защита срещу неправилни решения и определения, чиято цел е да отстрани тяхната сила на пресъдено нещо, да наложи повторно разглеждане на делото, за да бъде постановено правилно решение. Затова на отмяна подлежат само необжалваемите решения и определения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, както и определенията, с които делото се прекратява. В настоящия случай са налице изброените хипотези, поради което заявеното искане за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК следва да бъде уважено. Действително, неотстраняването на нередовностите на жалбата в указания срок е основание за прекратяване на производството по делото, като това е пречка за извършване на следващи процесуални действия. Правните последици на чл. 158, ал. 3 във вр. с ал. 1 АПК, свързани с отказ да се произнесе по нередовно подадена жалба, са настъпили при констатираното процесуално бездействие на жалбоподателя. От приобщените по делото доказателства и след извършена проверка в счетоводството на Административен съд София-град се установи, че във връзка с представено извлечение от интернет банкиране, към дата 30.01.2025 г. е получен превод от адв. Е. Петрова, като задължено лице за сумата от 10 лева, представляваща държавна такса по дело № 73/2025 г., като единствено е сгрешено наименованието при изписване на получателя. Следователно, държавната такса е заплатена в срок и в правилната банкова сметка – тази на Административен съд София-град, поради което са изпълнени и двете указания на първоинстанционния съд, дадени с Определение № 1291/13.01.2025 г. по описа на АССГ. Предвид на изложеното, искането за отмяна е основателно. Определение № 3817 от 10.04.2025 г. по адм. дело №3638/2025 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е оставено в сила Определение № 4716 от 11.02.2025 г., постановено по адм. дело № 73/2025 г. по описа на Административен съд София-град, следва да бъде отменено, както и бъде отменено Определение № 4716 от 11.02.2025 г., постановено по адм. дело № 73/2025 г. по описа на Административен съд София-град и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл.244, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав