Решение № 4143 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8210/2021 г.

Решение № 4143 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8210/2021 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Варна против решение № 800 от 14.06.2021 г., постановено по адм. д. № 202/2021 г. на Административен съд – Варна, с което е отменен Акт за прихващане и възстановяване № 5305002093/27.10.2020 г., издаден от органи по приходите в Дирекция "Местни данъци и такси" в Община – Варна, мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна и административната преписка върната на административния орган за изпълнение на дадените в мотивите на решението задължителни указания. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че са събрани всички необходими доказателства и съдът е следвало да реши спора по същество, вместо да връща преписката на органа за ново произнасяне. Освен това счита, че периода, за който е извършено надплащането е императивно определен в чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ДОПК и молителят не можел да го удължава. В заключение се претендира отмяна на оспореното решение и произнасяне по същество, а при условията на евентуалност – връщане на делото ан първоинстанционния съд за ново произнасяне. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответниците по касационната жалба – Р. Ю., И. Ю. и Е. Д., чрез процесуален представител адв. Гонов, оспорват същата. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението си Административен съд – Варна е отменил Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 5305002093/27.10.2020 г., издаден от органи по приходите в Дирекция "Местни данъци и такси" в Община – Варна, мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна, с който е отказано възстановяване на недължимо платена сума от 843, 27 лв. за ДНИ и ТБО за имот с идентификатор 10135.4507.2018 и административната преписка върната на административния орган за изпълнение на дадените в мотивите на решението задължителни указания. Решаващият съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорения акт. Приел е, че с Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МД-АУ-12398-1/14.11.2017 година на орган по приходите от Дирекция "Местни данъци" при община Варна е установено задължения за ДНИ и ТБО за имот с идентификатор 10135.4507.218. С Решение № 1907/16.10.2019 година, постановено по адм. д. № 813/2018 година по описа на Административен съд – Варна съдът е отменил АУЗД № МД-АУ-12398-1/14.11.2017 година на орган по приходите от Дирекция "Местни данъци" при община Варна, в частта, с която са установени задължения за ДНИ, както следва: за 2016 година – за разликата от 52, 49 лева до 104, 98 лева и 2017 година – за разликата от 52, 49 до 104, 98 лева; ТБО за 2014 година – за разликата от 30, 18 лева до 204, 71 лева, 2015 година – за разликата от 30, 18 лева до 194, 21 лева, 2016 година – за разликата от 30, 18 лева до 194, 21 лева, за 2017 година – за разликата от 30, 18 лева до 194, 21 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че имотът се намира в район V-та категория. На 02.07.2020 г., Т. Ю. подал заявление за възстановяване на сумата от 843, 27 лева, представляваща недължимо платена за ДНИ и ТБО за имот с идентификатор 10135.4507.218. В заявлението не е посочен периода, за който са внесени, претендираните за възстановяване суми. По това заявление е постановен обжалвания пред съда АПВ № 5305002093/27.10.2020 г., издаден от органи по приходите в Дирекция "Местни данъци и такси" в Община – Варна, мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна, с който е отказано възстановяване на недължимо платена сума от 843, 27 лв. за ДНИ и ТБО за имот с идентификатор 10135.4507.2018. За да постанови този резултат органът приел, че жалбоподателят е заплатил сумата от 3 177, 18 лева, представляваща ДНИ и ТБО за имота за 2015 – 2020 година, а общо по партидата на имота били внесени 4 083, 55 лева. Не било спорно също, че след издаване на оспорения административен акт, с АПВ № 5305002093/27.10.2020 г., органи по приходите в Дирекция "Местни данъци и такси" в Община - Варна са възстановили сумата от 507, 02 лева, представляваща надвнесени ДНИ в размер на 177, 90 лева и ТБО в размер на 329, 12 лева за периода 2018 – 2020 г. За да отмени оспорения АПВ № 5305002093/27.10.2020 г., издаден от органи по приходите в Дирекция "Местни данъци и такси" в Община – Варна, първоинстанционния съд е приел, че в заявлението за възстановяване от 02.07.2020 г. не е посочен периода, за който е внесена недължимо платената сума, която е претендирана за възстановяване. Направен е извод, че ответникът се е произнесъл по нередовно заявление, тъй като в същото не е посочен периода, за който се претендира възстановяване на недължимо платени суми. Посочено е, че в постановения на 12.08.2020 година отказ липсва разпоредителна част, като от мотивите може да се извлече, че разгледаният от органа по приходите период е 2015 – 2020 г., а в жалбата до съда се твърдяло, че периодът, за който следва да се възстановят дължими суми е 2009 – 2020 г. При така установеното, съдът е приел, че проверяваният административен акт подлежи на отмяна, а административната преписка следва да се върне на органа за оставяне на заявлението от 02.07.2020 година без движение, с указание за посочване на периода, за който се иска възстановяване на надвнесени суми за ТБО и ДНИ. След уточнението административният орган дължи произнасяне при съобразяване стабилитета на АУЗД № МД-АУ-12398-І/14.11.2017 година на орган по приходите в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Варна, придаден със съдебното решение, постановено по адм. д. № 813/2021 година по описа на Административен съд – Варна. Решението е правилно. Правилно съдът е установил, че производството по издаване на оспорения АПВ № 5305002093/27.10.2020 г., издаден от органи по приходите в Дирекция "Местни данъци и такси" в Община – Варна, е започнало по повод подадено от Т. Ю. заявление, с което е поискано възстановяване на сумата от 843, 27 лева, представляваща недължимо платена за ДНИ и ТБО за имот с идентификатор 10135.4507.218. В искането не са посочени какви суми за ДНИ и ТБО и за кои периоди са недължимо платени, съответно връщането на какви суми и за кои периоди се претендират. Независимо от този порок по искането е образувано административно производство и е постановен АПВ № 5305002093/27.10.2020 г., издаден от органи по приходите в Дирекция "Местни данъци и такси" в Община – Варна, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна, в който не е коментиран въпроса какви точно суми, съответно за ДНИ и ТБО са били заплатени от молителя и за какви периоди. В хода на съдебното производство също не са били изследвани тези въпроси. Съгласно чл. 4, ал. 1, изр. 1 ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. От нормата следва извод, че по реда на ДОПК следва да се развиват и производствата, свързани с искания за възстановяване на суми за недължимо платени местни данъци или такси. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е АПВ № 5305002093/27.10.2020 г., издаден от органи по приходите в Дирекция "Местни данъци и такси" в Община – Варна, издадено по реда на чл. 129, ал. 2 ДОПК. Процедурата по прихващане и възстановяване е уредена в глава 16, раздел първи на ДОПК. Според чл. 129, ал. 1, изр. първо ДОПК прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. В случая производството по издаване на оспорения административен акт е започнало по искане на задълженото лице за възстановяване на недължимо заплатени според него суми за ДНИ и ТБО за притежаван от него недвижим имот. Подаденото обаче искане за възстановяване е нередовно от фактическа страна, тъй като в него няма посочване на това какви суми за ДНИ и ТБО се иска възстановяване и за кои периоди и съответно каква сума за кой период е била недължимо заплатена. Правилно съдът е приел, че в тази хипотеза при условията на чл. 30, ал. 2 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК искането за възстановяване е следвало да бъде оставено без движение, като бъде указано на заявителя да уточни за кой период каква сума претендира за възстановяване. Правилна е преценката на съда, че постановяването на акт по нередовно подадено заявление съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила, което обуславя отмяната му само на това основание, без спорът да бъде разглеждан по същество и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания. В тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба, че съдът е следвало да реши спора по същество, вместо да връща преписката на органа за ново произнасяне. Не може да се сподели и тезата на касатора, че не е необходимо в заявлението за възстановяване да се посочва периода, за който се иска възстановяване на надвнесени суми за ТБО и ДНИ, с доводи, че той е императивно определен в чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ДОПК. Цитираната разпоредба предвижда, че искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. За кой период е извършено недължимо плащане и кога е възникнало основанието за възстановяване на недължимо платени суми не се определя с нормативен акт, а следва да е изрично посочено в заявлението за възстановяване, подаден от лицето. Предвид на изложеното, като е достигнал до същия извод Административен съд – Варна е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на отчетниците за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева. касация Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,