Чл. 4

Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда наДанъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда наДанъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите поЗакона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда наДанъчно-осигурителния процесуален кодексили от съдебни изпълнители по реда наГражданския процесуален кодекс.

В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на удостоверение почл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за задължения за данъци и такси по този закон се представя удостоверение само за задълженията за данъци и такси към общината по постоянен адрес, съответно седалище, на задълженото лице.

Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган почл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава методически указания по прилагането на този закон.

Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението, е кметът на общината, а в останалите случаи е общинският съвет.