Определение № 290 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2152/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на адв. Ю. М. като пълномощник на касаторите Я. А. П. ,Д. А. Т., Х. А. Т. ,С. Н. Т. и Й. Н. Б. по гр.д. №347/2012г на ВКС І г.о ,по чиято жалба и по реда на чл. 290 -293 ГПК е постановено решение №442/12 от 29.01.2013г на І г.о на ВКС, за обезсилване на обжалваното въззивно решение и прекратяване на производството по делото,като недопустимо.Предвид изричното указание в диспозитива на решението, частната жалба е постъпила срещу съдържащото се в него определение, като прекратително за производството по иска. Частните жалбоподатели поддържат оплакване за неправилност на определението по съображения, оспорващи извода на съда за недопустимост на иска. В отговор ответницата в производството Р. Х. П. оспорва доводите на жалбоподателите и претендира разноски. Частната жалба е недопустима ,въпреки указаната с решението възможност за обжалване по този ред. Обжалваното определение е част от съдържанието на окончателно решение, с които искът се приема за недопустим, в резултат на което и производството по него се явява недопустимо и е прекратено след обезсилване на постановеното решение. Поради това инстанционен контрол на тази категория определения не е допустим, въпреки прекратителия им диспозитив. Ето защо Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав,