Определение № 3224 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 666/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е частна жалба против определение № 2339 от 16.12.2025 г., постановено по адм. дело № 649/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което съдът е оставил без уважение молба от 03.12.2025г., подадена от „ВИВУС. БГ“ ЕООД за изменение на Решение № 2229/28.11.2025г. постановено по адм. д. № 649/2025г. по описа на АС-Сливен, в частта за разноските. Определението се обжалва като като неправилно, с искане за отмяната му и намаляване на размера на присъденото на насрещната страна адвокатско възнаграждение. Претендират се разноски. Ответната страна – Н. И. Б., чрез пълномощник, оспорва частната жалба по съображения, развити в писмен отговор. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без уважение молбата на „ВИВУС. БГ“ ЕООД за изменение на Решение № 2229/28.11.2025г. постановено по адм.д. № 649/2025г. по описа на АС-Сливен, в частта за разноските, съдът е изложил мотиви, че липсват основания за изменение на решението, в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Н. Б. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 ( деветстотин) лева, приемайки, че този размер не е прекомерен, с оглед осъществената правна защита от процесуалния представител на жалбоподателя и спецификата на конкретните фактически обстоятелства по делото. Определението е правилно като краен резултат. Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Възражението за прекомерност следва да бъде направено в срок до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна, частният жалбоподател не е направил в посочения краен срок - до приключване на устните състезания в производството пред АС-Сливен. Поради това и съдът не е бил длъжен да преценява дали е налице прекомерност, която да доведе до намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение. В допълнение - доводите в частната жалба за наличието на предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение, присъдено на жалбоподателя в първата инстанция, са неоснователни, не се подкрепят от данните по делото, поради което и правилно молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е оставена без уважение. Предвид горното постановеното определение на първоинстанционният съд в производство по чл.176а от АПК е правилно - обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение