Определение № 11843 от 05.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10244/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ж. М. С. от гр. Бургас срещу определение № 5445 от 22.07.2024 г. постановено по адм. дело № 1145/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е: 1) оставена без разглеждане жалбата му против заповед № 0201-РД01-0310/23.12.2022 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Бургас; 2) прекратено производството по делото; 3) жалбата е изпратена за разглеждане по подведомственост на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ (РДСП) – Бургас. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска отмяната му, продължаване на дължимите процесуални действия по депозираната жалба, съответно делото да бъде разгледано по същество. Наред с това в частната жалба са обективирани и особени искания за възстановяване на срока за обжалване на заповед № 0201-РД01-0310/23.12.2022 г., за предоставяне на правна помощ и освобождаване от заплащане на държавни такси и съдебни разноски по делото, както и на основание чл. 233, ал. 3 от АПК изпълнението на атакуваното определение да бъде спряно до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след преценка за допустимост и основателност на частната жалба, по заявените в нея твърдения приема следното: Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 230 от АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, частната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционният съд е била заповед № 0201-РД01-0310/23.12.2022 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас, с която на основание чл. 99, ал. 2 от АПК е изменена заповед № ЗСП/Д-А/1841/01.09.2022 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас за възобновяване на месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП, в частта отнасяща се до срока, от който социалната помощ е възобновена. За да остави без разглеждане сезиралата го жалба и да изпрати последната по подведомственост на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, първоинстанционният съд е аргументирал теза, че за процесната заповед е предвиден задължителен административен ред за обжалване пред по-горестоящ административен орган като задължителна предпоставка за допустимост на съдебното оспорване. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/ заповедта подлежи на оспорване първо по административен ред пред по-горестоящия административен орган - директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, в случая по реда на АПК. Горното правило е точно приложено от административния съд, който е достигнал до правилен и обоснован извод, че оспорването на заповедта по административен ред е положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и само при наличието й правният спор може да бъде разгледан и решен от съда. Правилно съдът е приел също, че е относима и нормата на чл. 130, ал. 4 от АПК, съобразно която делото следва да се изпрати по подведомственост на компетентния по-горестоящ административен орган за произнасяне по депозираната жалба. Предвиденият от законодателя специален ред за оспорване на заповедите на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ в чл. 13, ал. 5 от ЗСП вр. чл. 12, ал. 4, чл. 31 и чл. 32 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/ безспорно касае и разглеждания случай на разпоредено изменение досежно срока, от който социалната помощ е възобновена. С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата. Процесното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на особеното искане по чл. 161, ал. 1 от АПК, касационната инстанция съобрази, че съгласно тази разпоредба молбата за възстановяване на срока следва да бъде подадена в 7- дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане или със самото оспорване, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Съдът се произнася с определение, което подлежи на обжалване, само ако с него се отхвърля искането- чл. 161, ал. 3 от АПК. От тази законова регламентация следва, че компетентен да разгледа искането за възстановяване на срока за обжалване е административният съд. Той е съдът, постановил прекратителното определение и в неговата компетентност е преценката за допустимостта и основателността на искането по чл. 161, ал. 1 от АПК. В конкретния случай обаче, предвид изхода на спора и разпореденото по силата на чл. 130, ал. 4 от АПК изпращане по подведомственост на компетентния по-горестоящ административен орган за произнасяне по жалбата на С. против заповед № 0201-РД01-0310/23.12.2022 г. на директора на ДСП – Бургас, първоинстанционният съд не може да се произнесе по срочността на жалбата, а последното е в компетентността на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, който съответно може и да възстанови срока за обжалване на заповедта от 23.12.2022 г., ако са налице предпоставките по чл. 89, ал. 1 от АПК. С определение № 6745/18.09.2024 г., по същото дело, Административен съд – Бургас, в хипотезата на чл. 213а, ал. 3 от АПК, се е произнесъл по исканията за предоставяне на правна помощ по чл. 95, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 5 от Закона за правната помощ и за освобождаване от заплащане на държавни такси и съдебни разноски. Предвид разрешаването на спора, въздигнат с подадената частна жалба, по същество, искането по чл. 233, ал. 3 от АПК за спиране на изпълнението на обжалваното с нея определение остава без предмет и съответно не следва да бъде обсъждано. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,