Определение № 8436 от 30.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7335/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 27274 от 07.07.2026 г., постановено по адм.д. № 8265/2026 г. Административен съд София – град (АССГ) е оставил без уважение искането на В. В. Н. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM 2501012/12.06.2026 г. Срещу определението е подадена частна жалба от В. В. Н., чрез адв. Д. Никифорова от САК. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За да обоснове наличието на значителни и трудно поправими вреди частният жалбоподател твърди, че притежава експертно решение на ТЕЛК с определен процент на намалена трудоспособност от 50.00 %, както и, че се грижи за болната си баба, при която живее и която също е с експертно решение на ТЕЛК с намалена трудоспособност от 80.00 %. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното определение и да спре предварителното изпълнение на административния акт. Ответникът по частната жалба – мл.автоконтрольор към отдел „Пътна полиция“ - СДВР, чрез юрк. Вл. Пашунов, изразява становище за неоснователност на жалбата в писмен отговор. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, срещу акт, чието обжалване е изрично предвидено в закон. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на В. В. Н. срещу ЗППАМ № GPAM 2501012/12.06.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б. „з“, подб. „дд“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175а,ал.1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца. В жалбата е обективирано искане за спиране изпълнението на заповедта на основание чл.166 от АПК. Видно от оспорената пред АССГ заповед същата е издадена на основание чл. чл.171,т.1,б. „з“, подб. „дд“ от ЗДвП, съгласно който с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б. з) който извън случаите по букви "а" – "ж" при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: дд) 12 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 4, чл. 175а, ал. 1, чл. 176, ал. 2. За да остави без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта АССГ е приел, че изложените в жалбата доводи за затруднения в ежедневието на жалбоподателя са общовалидни и относими по принцип към последиците от всяка ПАМ от този вид. Направен е извод, че в случая не е обосновано евентуалното настъпване на вреди, които по своя характер да могат да бъдат преценени като значителни или труднопоправими. Според съда такъв извод не следва и от представеното с жалбата експертно решение на ТЕЛК, според което на жалбоподателя е определена 50.00% намалена трудоспособност. Определението е правилно. В конкретния случай, предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП, съгласно която норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Съгласно предписанието на чл. 166, ал. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 АПК, критерий за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт е възможността от изпълнението му да последва значителна или трудно поправима вреда. След като наличието на такава опасност е единственият стандарт при решаване на искането, законосъобразен е изводът, че прилагането на заповедта не създава сочените непосредствени опасности за жалбоподателя, респ. не се налага то да бъде незабавно спряно. В процесния случай първоинстанционният съд правилно е приел, че доказателствата по делото не обуславят извод за настъпване на реални и значими вреди от предварителното изпълнение на акта. Частният жалбоподател мотивира особеното си искане с доводи, че предварителното изпълнение на заповедта затруднява предвижването му, доколкото същият притежава експертно решение на ТЕЛК с определен процент на намалена трудоспособност от 50.00 %, както и, че се грижи за болната си баба, при която живее. Поддържаните доводи в частната жалба не опровергават извода на първостепенният съд за неоснователност на направеното искане, което е обосновано от жалбоподателя с посочване на лични (житейски) причини. Приложеното експертно решение на ТЕЛК 91464 от 23.05.2024 г. на В. В. Н., както и експертното решение на ТЕЛК 3941 от 29.22.2016 г. на Г. С. С. (баба на жалбоподателя), противно на твърденията му, не обосновават заключение за реална опасност от настъпването на неблагоприятни последици от изпълнението на акта. Изложеното в жалбата затруднено предвижване на жалбоподателя, както и необходимостта от транспортиране на баба си до болнични заведения в различни краища на гр. София не попадат в категорията по чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 АПК, с оглед което не мотивират основание за спиране предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Тези твърдения, като преки и непосредствени последици от административния акт са хипотетични, лесно преодолими, а и сами по себе си не са от категорията на визираните в чл. 166, ал. 2 АПК. Отделно от това следва да бъде съобразено и наличието на осигурен в столичния град достъп до пълен набор от транспортни услуги, подобен аргумент е и несъстоятелен. Отчитайки високата обществена значимост на безопасността на движението по пътищата, като е приел, че в конкретния случай незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост, АССГ законосъобразно е оставил без уважение искането за спиране изпълнението на ЗППАМ № GPAM 2501012/12.06.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор в отдел "Пътна полиция" при СДВР. Не следва да бъдат обсъждани останалите доводи в частната жалба, доколкото същите касаят законосъобразността на оспорената заповед и са ирелевантни към преценката за основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение