Определение № 11728 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10364/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на З. Н. Д. от град Пловдив, срещу Определение № 7642/03.09.2024 г. по адм. д. № 1428/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Ответникът -началника на Службата по Геодезия Картография и Кадастър (СГКК) – Пловдив не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, Второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на З. Н. Д., гр. Пловдив, [улица], [адрес], против отказ на Началника на СГКК-Пловдив, обективиран в писмо с изх.№ 20-11540/25.03.2024г. - да разгледа по същество и разпореди отстраняване на допуснати грешки в кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ за ПИ с идентификатор 56784.501.224 и път за достъп 56784.501.397, посочени в молба с вх. № 01-142316/13.03.2024г. С обжалваното определение съдът е приел, че обжалваният отговор изх.№ 20-11540-25.03.2024г. по заявление вх.№ 01-142316-13.03.2024г., квалифициран от жалбоподателя като отказ от разглеждане на искането по същество, може да бъде възприет като уведомление, в което е посочено, че искането от 13.03.2024г. е идентично с искането от 18.05.2023г., по което е налице отговор, жалбата против който е оставена без разглеждане с влязъл в сила съдебен акт. В тази хипотеза отговорът от 25.03.2024г. не представлява индивидуален административен акт. Следва да бъде отбелязано, че изричен отказ по предходното искане от 18.05.2023г. е представлявал отговорът от 30.05.2023г. и същият е обжалван, но оспорването е оставено без разглеждане като просрочено, като жалбоподателят е заявил, че не е обжалвал Определение № 2421/17.10.2023г. по адм.д.№ 2239/2023г., АС-Пловдив. Съдът е счел, че изричният отказ е влязъл в сила и подаденото второ заявление, по което се твърди, че е формиран отново отказ, всъщност представлява заявление от същото лице, съдържащо същото искане. Прието е от съда, че в случая за административният орган не е съществувало задължение да се произнесе, следователно не е налице формиран отказ по второто заявление, предвид изричната разпоредбата на чл. 27 ал. 2 т. 1 АПК, съгласно която една от предпоставките за допустимост на искането за издаване на индивидуален административен акт, респективно за извършване на административна услуга, е липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Предвид изложеното, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 27 ал. 2 т. 1 АПК една от предпоставките за допустимост на заявлението за издаване на индивидуален административен акт, за които административният орган проверява е липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая, безспорно е установено, че е налице влязъл в сила отказ на началника на СГКК – Пловдив от 30.05.2023 г. по предишно заявление вх. № 01-282066/18.05.2023 г. със същия предмет и страни. Предвид представените по делото доказателства административният орган е бил сезиран с повторно заявление за отстраняване на непълноти и грешки в КККР на гр. Пловдив, в което са наведени фактически обстоятелства и аргументи, които повтарят изложените в предходното заявление с постановено влязло в сила определение на компетентния съд. Обосновано е прието от съда, че обжалваният отговор изх.№ 20-11540-25.03.2024г. по заявление вх.№ 01-142316-13.03.2024г., квалифициран от жалбоподателя като отказ от разглеждане на искането по същество, може да бъде възприет като уведомление, в което е посочено, че искането от 13.03.2024г. е идентично с искането от 18.05.2023г., по което е налице отговор, жалбата против който е оставена без разглеждане с влязъл в сила съдебен акт. В тази хипотеза отговорът от 25.03.2024г. не представлява индивидуален административен акт. Следва да бъде отбелязано, че изричен отказ по предходното искане от 18.05.2023г. е представлявал отговорът от 30.05.2023г. и същият е обжалван, но оспорването е оставено без разглеждане като просрочено, като жалбоподателят е заявил, че не е обжалвал Определение № 2421/17.10.2023г. по адм.д.№ 2239/2023г., АС-Пловдив. Следователно, изричният отказ е влязъл в сила и подаденото второ заявление, по което се твърди, че е формиран отново отказ, всъщност представлява заявление от същото лице, съдържащо същото искане. В случая за административният орган не е съществувало задължение да се произнесе, следователно не е налице формиран отказ по второто заявление, предвид изричната разпоредбата на чл. 27 ал. 2 т. 1 АПК, съгласно която една от предпоставките за допустимост на искането за издаване на индивидуален административен акт, респективно за извършване на административна услуга, е липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. С оглед на изложеното, поради липса на касационни основания за отмяна на обжалваното определение на Административен съд - Пловдив, същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховния административен съд, Второ отделение