Определение № 10123 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8862/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Велконт“ ЕООД против определение № 5810 от 17.12.2025 г., постановено по адм. д. № 1282/2025 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателят претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Велинград, в писмен отговор, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Пазарджик оставя без разглеждане жалбата на „Велконт“ ЕООД против заповед № 1305/07.08.2025 г., издадена от кмета на община Велинград, с която на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрен подробен устройствен план (ПУП) – частично изменение на плана за регулация и застрояване на УПИ І-106, 2011- ЖС - ап. тип, Спа-център, търговия, услуги (ПИ 10450.212.1 по КККР) и УПИ ХLІ-108-хотел, спа център (ПИ 10450.212.108 по КККР), м. Делове и Грамадски дол, гр.Велинград, област Пазарджик, като от УПИ І-106, 2011- ЖС- ап. тип, Спа-център, търговия, услуги (ПИ 10450.212.1 по КККР) и УПИ ХLІ-108 - хотел, спа център (ПИ 10450.212.108 по КККР) се образува един нов УПИ СХХVІ-126 – хотел, спа център, ЖС – ап.тип, търговия и услуги (проектен ПИ 10450.212.126 по КККР) с площ от 11123 кв.м., като е одобрено и и изменение на ПЗ и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът приема, че жалбоподателят не се легитимира като заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1-5 ЗУТ, поради което прави извод за недопустимост на жалбата. Констатира, че дружеството не представя никакви доказателства, легитимиращи го като собственик на водопровода, за който твърди, че се засяга. Приема, че наличието на разрешение за водоползване на минерална вода не обосновава извод, че водопроводът е собственост на жалбоподателя. Въз основа на представения по делото договор № 614/29.05.2015 г. прави извод, че община Велинград извършва услугата водопренос/водоподаване на топла минерална вода по съществуващия общински водопровод към хотела на дружеството. Констатира, че счетоводните записвания се отнасят до временен водопровод, ШКП станция и други активи, които не легитимират „Велконт“ ЕООД като собственик. Констатира, че по делото е представена заповед № 1127/02.07.2025 г. на кмета на община Велинград, която е изпълнена и се отнася до ПИ, които не са собственост на „Велконт“ ЕООД като частта от водопровода, преминаваща през ПИ с идентификатор 10450.212.108 е премахната към момента на подаване на жалбата и към датата на издаване на заповедта. Прави извод, че по делото не са налице доказателства, удостоверяващи правото на собственост и/или на ограничени вещни права на „Велконт“ ЕООД върху водопровода, който към момента на подаване на жалбата да съществува, да преминава през ПИ 10450.212.108 и да захранва хотел „Преслав“ в гр. Велинград. По тези съображения съдът прави извод за липса на правен интерес от оспорването. Обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неизяснена фактическа обстановка. Съдът прави извод, че жалбоподателят не притежава ограничени вещни права в УПИ, предмет на плана, без да изясни делото от фактическа страна и без да укаже на жалбоподателя, че следва да ангажира доказателства за установяване на правния му интерес от оспорване на заповедта по смисъла на чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ. Приложената административна преписка не е в цялост и липсва графичната част на заповедта. По делото не е установено дали сервитутът, който дружеството твърди, че притежава е нанесен в КККР на община Велинград, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗКИР. Съдът не дава указания на жалбоподателя да представи доказателства за съществуването на сервитутни права – информационен меморандум и правен анализ при въвода във владение на почивна база – хотел „Велина“, гр. Велинград, както бе посочено по-горе липсва и графичната част към заповедта, не е изяснено къде преминава трасето за снабдяване с минералната вода за захранване басейна на хотела във връзка с издаденото разрешение за водовземане със срок до 2033 г. от Басейнова дирекция, не е изяснено премахнатия със заповед № 1127/02.07.2025 г. незаконен строеж „Водопровод за минерална вода от напорен резервоар 50 м3 – ПОС (над балнеохотел „Камена“), каква част от водопровода на хотел Преслав обхваща или се касае и за друг водопровод довеждащ вода до хотела. Липсата на указания и неизясняване на фактите относно правния интерес на жалбоподателя от оспорване на заповедта обосновават извод, че определението е постановено и в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното определение е неправилно, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на процесуалните действия, при което съдът следва да укаже на жалбоподателят да ангажира доказателства, обосноваващи правният му интерес от оспорване на заповедта по смисъла на чл. 131, ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ, да изиска административната преписка по издаване на оспорената заповед в нейната цялост в т.ч. и представяне на графичната част към нея и при необходимост да използва и специални знания. Разноски на страните следва да бъдат присъдени с оглед крайният изход на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,