Определение № 647 от 03.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2253/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК и е образувано е по молба вх.№178/04.03.2021г на М. Х. М. чрез пълномощник адв П. М. от САК за отмяна на определение от 09.09.2020г по ч.гр.д№260/2020г на Бургаски апелативен съд ,отменил определение №1301/20.05.2020г на Бургаски окръжен съд в частта, с която е разрешено извършване на плащане от запорирана сметка и е оставено без уважение искане на молителката по чл.23,ал.4 т.7 ЗОПДИППД(отм) Определението е влязло в сила, след като с определение №46 от 10.02.2021г по ч гр.д № 297/2021г състав на ВКС ,Четвърто г.о не е допуснал касационно обжалване в производство по чл.274, ал.3 ГПК.Иска се отмяна и на двете определения, при посочено основание чл.303, ал.1 т.7 ГПК вр. чл. 6 ЕКПЧОС В молбата се излагат процесуални факти по производството ,твърди се накърнено право на защита и достъп до съд, съдилищата не са спазили разумен срок за разглеждането на молбата, нарушен е чл. 6 ЕКПЧОС при недопускането на определението на БАС до касационно обжалване. Писмено становище- отговор е депозирал КПКОНПИ ,чрез ТД 1 [населено място], в което изтъква недопустимост на молбата за отмяна. Предвид данните по делото,съставът на ВКС, III-то г.о., намира, че молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане поради следните съображения: Сочените в молбата определения са негоден предмет на производството по отмяна, понастоящем уредено в чл. 303, ал.1 чл. 304 и сл.ГПК /ППВС № 2/77г/ Не подлежат на отмяна нито определенията,с които второинстанционен съд разглежда по същество жалба срещу определение, постановено по искане с предмет освобождаване на запорирани средства по чл.23,ал.4 т.7 ЗОПДИППД(отм), нито определението на Върховен касационен съд, с което по реда на чл..274, ал.3 ГПК касационно обжалване не се допуска. На отмяна подлежат само актовете, които се, ползват със сила на пресъдено нещо. В този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т.4 и т.3 ТР № 7/2014, ОСГТК на ВКС. Допустимостта на извънредния способ за отмяна по отношение една категория определения е разяснено и в т.6 на ТР № 7/2014, ОСГТК на ВКС. Изтъкнатите в молбата определения не са от посоченото естество, нямат сходни правни последици с решенията. Освен определенията за прекратяване на производството поради отказ от иск, други определения не се включват в предмета влезли в сила съдебни актове, които подлежат на отмяна по реда на гл. 24 ГПК. Липсата на годен за отмяна съдебен акт влече недопустимост на производството по отмяна,което налага молбата, по която е образувано настоящето производство, да се остави без разглеждане. Дори да се приеме, че основанието по чл. 303, ал.1 т.7 ГПК може да намери приложение за случай, в който ЕСПЧ е установил с окончателно решение нарушение във връзка с преградени (с влезли в сила определения) производства и за да се отстранят последиците ,на отмяна ще подлежи определение (а не влязло в сила решение), то в молбата не се съдържат надлежни твърдения да е постановено решение на ЕСПЧ за установяване на нарушение, каквото е необходимо по условието на основанието за отмяна. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III–то г.о.,