Определение № 372 от 17.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1525/2015 г.

Постъпила е молба от М. Д. А.-Н. за допълване постановеното от ВКС по настоящето дело определение в частта му за разноските като му бъде присъдена сумата, заплатена като адвокатски хонорар. В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответната страна – собствениците на самостоятелни обекти в сградата, находяща се в [населено място], бл.”Р.”3, вх.Б изразява становище, че молбата е недопустима, евентуално неоснователна по изложените в отговора съображения. Поддържа, че в случая съдът е постановил определение, с което е възобновил производството по делото, след което го е прекратил, като разноските са били направени от молителя касаят доводите за основателност на частната жалба, но не и нейната допустимост. Навежда и доводи, че по делото липсват доказателства молителят да е бил представляван от адвокат, който реално да е осъществил процесуално представителство, че липсва приложен списък на разноските. Алтернативно навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като поддържа, че с оглед фактическата и правна сложност на делото исканата сума следва да бъде намалена до минималния размер съгласно Наредба №1 от 2004г. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: С определение №197/24.04.2015г., постановено по настоящето дело, производството по ч.гр.д.№1525/2015г. е спряно до произнасянето на ОСГК на ВКС по т.д.№5/2014г., като е прието, че делото следва да бъде докладвано и непосредствено след приключване на производството по гр.д.№1526/2015г., ако към този момент не е налице произнасяне на ОСГК на ВКС по т.д.№5/2014г. С определение №292/17.06.2015г. производството по ч.гр.д.№1525/2015г. е възобновено, след което е прекратено поради липса на предмет на произнасяне по подадената частна жалба. Разноски в полза на ответника в това производство М. Д. А.-Н. не са присъдени, макар в подадения отговор да се съдържа искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Към отговора е приложен и договор за правна услуга, в който е посочено, че за процесуалното представителство пред ВКС-подаване на отговор срещу частна жалба, е договорено възнаграждение в размер на 200лв., които са изплатени напълно и в брой. Искането е постъпило в регистратурата на ВКС на 19.06.2015г. в срока по чл.248,ал.1 ГПК, поради което следва да се приеме за допустимо. Неоснователни са наведените в отговора доводи, че разноски на молителя не следва да бъдат присъждани, след като съдът е прекратил производството по делото. Претендираните от М. Д. А.-Н. разноски са направени в производство по обезпечаване на иск за отмяна на решение на ОС на ЕС, като производството по делото е приключило с влязло в сила решение, с което решението на ОС на ЕС е отменено. Поради това и с оглед указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.5 на ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че са налице предпоставките за присъждане на разноските, направени в производството по обезпечаване на иска, независимо от обстоятелството, че произнасяне по съществото на подадената по настоящето дело частна жалба не е налице по посочените по-горе причини. Неоснователни са наведените в отговора доводи, касаещи липсата на списък на разноските, неосъществяване на процесуално представителство в производството и доказателства разноските действително да са били направени. Както вече беше отбелязано, с отговора на М. Д. А.-Н. към подадената частна жалба е представено пълномощно за процесуално представителство от адвокат в това производство, договор за правна услуга, в който е посочено, че за процесуалното представителство пред ВКС-подаване на отговор срещу частна жалба, е договорено възнаграждение в размер на 200лв., които са изплатени напълно в брой, както и списък на направените разноски, които се претендират. Неоснователни са и наведените в отговора доводи за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като договореният и платен размер на същото не надвишава предвидения в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора. И тъй като с постановеното на 17.06.2015г. определение разноски в полза на молителя не са били присъдени, следва да се приеме, че молбата е основателна и следва да бъде уважена. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение