Определение № 5696 от 08.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4651/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М. срещу определение от 6.1.2025 г. по възз.ч.гр. д. №12716 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, ЧЖ-II-Г състав, с което е оставена без уважение частната жалба с вх. № 340200 от 25.10.2024 г. срещу определение № 41141 от 10.10.2024 г. по гр. д. № 59303 по описа за 2024 г. на Софийския районен съд, 27 състав.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на жалбоподателя и данните по делото, приема следното:

Е. М. е предявил срещу Софийския апелативен съд иск за заплащане на 24 999 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени по наказателно дело № 134/2015 г. по описа на Апелативен специализиран съд от нарушаване на правото на ЕС. Поискал е да му бъде предоставена правна помощ. С определение №41141 от 10.10.2024 г. по гр. д. № 59303 по описа за 2024 г. на Софийския районен съд, 27 състав, е отказано предоставянето на правна помощ на ищеца и производството е прекратено поради липса на легитимация на съда по иск с правно основание ч.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, по който процесуален субституент на държавата е органът, инициирал наказателното производство.

На свой ред Софийският градски съд е приел, че ищецът не сочи конкретни твърдения за факти, обуславящи пораждането на спорното материално право, поради което искът е недопустим. Счел е, че при тази изначална недопустимост на исковата молба не е било необходимо да се дават указания за отстраняване на нейната нередовност. Посочил е, че в хипотезата на предявен недопустим иск е неоправдано да бъде допусната правна помощ съгласно чл.24, т.2 от Закона за правната помощ. Ето защо с обжалваното пред настоящата инстанция определение е потвърдил първоинстанционния съдебен акт.

От изложеното дотук се изяснява, че въззивният съд е потвърдил отказа на първоинстанционния съд да предостави правна помощ на Е. М. и в тази част съгласно чл.95, ал.6 от ГПК въззивното определение е окончателно. Ето защо частната касационна жалба в частта, с която се обжалва определението за потвърждаване на отказа от предоставяне на правна помощ е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Във връзка с мотивите на въззивния съд касаторът е формулирал следните въпроси:

1. Отказът за предоставяне на правна защита нарушава ли правото на защита на страната?

2. Длъжен и е съдът да укаже на ищеца, че има възможност да ползва правна помощ и да разясни формите на правна помощ?

3. Извършва и нарушение на съдопроизводствените права въззивният съд, като приема, че с бланковото съобщение, при налични данни за материалното състояние на жалбоподателя, още в първоинстанционното производство не му е указано по надлежен ред, че може да получи правна помощ при отстраняване на нередовност по подадени до първоинстанционния съд молби?

Първите два въпроса на касатора имат отношение по спора относно предоставянето на правна помощ, по който определението на въззивния съд е окончателно, а частната жалба е оставена без разглеждане. Ето защо по тези въпроси касационно обжалване в частта, с която е потвърдено прекратяването на производството не може да бъде допуснато.

Въззивният съд не се е произнасял по третия въпрос, защото е приел, че искът е изначално недопустим и не е било необходимо да се дават на ищеца указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба. По въпрос, по който въззивният съд не се е произнесъл и не касае нищожност или недопустимост на обжалвания съдебен акт, касационно обжалване не следва да се допуска/т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г.по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС./

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение