Определение № 251 от 08.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2013 г.

Производството е по член 250 от ГПК. Образувано е по молба вх.№7296/29.07.2013г.,подадена от Р. И. С.,чрез адвокат Х. Н.,за допълване на решение №156/10.07.2013г. на Върховен касационен съд,ІІ гр.отд., постановено по гр.д.№1114/2013г. по описа на същия съд,с което е уважена молбата на Р. И. и е отменено решението,взето в съдебно заседание от 21.04.2011г. на Софийски районен съд,62 състав по гр.д.№39523/2010г. по описа на същия съд и решението,взето в съдебно заседание от 23.06.2011г. на Софийски районен съд по същото дело,като се връща делото за разглеждане на предявения иск на Софийски районен съд. В молбата се посочва,че в пледоарията на молителя по същество, е било заявено искане за присъждане на направените в това производство по отмяна на влязлото в сила решение разноски,по което касационният съд пропуснал да се произнесе. Молбата е неоснователна. С постановеното решение,подадената молба за отмяна на влязлото в законна сила решение е била уважена и делото е върнато за разглеждане по съществото на спора.При тази хипотеза,разноските,направени от молителя в производството по отмяна на влязлото в законна сила решение се присъждат с решението по съществото на спора.Това е така,защото независимо от уважаване на молбата за отмяна,разноските в това производство не могат да бъдат присъдени от ВКС,тъй като те са обвързани от правния резултат по спора.Като аргумент в тази връзка следва да се посочи предвиденото в разпоредбата на член 294,ал.2 ГПК,според която при повторното разглеждане на делото,съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд