Определение № 2848 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1033/2026 г.

Производството е по чл.229 ал.1, т.2 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на А. Е. Х. от гр. Варна, чрез адв. Кеседжи от САК, срещу Определение № 5196/ 20.11.2025г. по адм. дело №621/2025г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което производството по делото е спряно до произнасянето на СЕС по преюдициално запитване, отправено с Определение № 9604 от 04.09.2025г. по адм.д. № 633/2025г. на Административен съд – Варна. Твърди се незаконосъобразност на постановения съдебен акт и се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Сочи се, че въпросите по отправеното преюдициално запитване са неотносими към казуса по настоящия правен спор. В постъпил отговор от директора на ТП на НОИ – Варна се обосновава извод за неоснователност на частната жалба и искане за оставяне в сила на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 2 от АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови спиране на производството по делото, първоинстанционният съд е достигнал до извода за идентичност на казуса по адм. дело № 633/2025г. по описа на АС - Варна, по което е било отправено преюдициалното запитване пред СЕС. Опредлението е валидно, допустимо и правилно. По делото е безспорно, че съдебното производство пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на А. Е. Х. от гр. Варна срещу Решение № 1040-01-199/20.03.2025г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане № 011-01-943-3/ 10.02.2025г. на старши експерт по осигуряването, с което, на основание. чл.54ж, ал.1, вр. с чл.11 параграф 3 от Регламент (ЕО) 883/2004, на същия е било отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО по заявлението му от 05.11.2024г. В оспорваните актове е прието, че се касае за отпускане на парично обезщетение за безработица при прилагане на разпоредбите на чл. 61-65 от Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и Съвета за координиране на системите за социална сигурност и чл. 54а-54б от КСО. Посочено е, че лицето е с осигурителен период от 01.04.2023г. до 31.10.2024г. - последно завършени периоди на осигуряване в Германия, като държавата на пребиваване на лицето е Германия, т.е. България не е държава по последната му заетост, нито по пребиваване, поради което няма основание за отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Настоящият касационен състав на ВАС намира за обосновани и правилни формираните от първоинстанцинния съд изводи в обжалваното определение. Не се споделя виждането на частния жалбоподател, че повдигнатите с отправеното преюдициално запитване въпроси са неотносими към конкретния правен спор по настоящото дело. Образуваното пред СЕС дело е свързано с поставени от състав на Административен съд Варна въпроси относно: кое е „…приложимото съгласно Регламент (ЕО) № 883/20041 национално законодателство и коя е компетентната държава членка, компетентната институция, която следва да отпусне обезщетението за безработица, при условие че заинтересованото лице: 1. е гражданин на Република България — членка на Европейския съюз; 2. притежава собствено жилище в Република България; 3. семейството му (съпругата му) и центърът на жизнените му интереси е Република България; 4. наето е на работа от установен в Република Италия работодател, 5. полага труд като моряк, 6. изпълнява трудовите си функции на борда на плавателен съд под италиански флаг и в териториалните граници на Република Италия (в границите на Европейския съюз), и 7. не е спорно, че осигуровките за осигурителния риск „безработица“ са заплатени от работодателя му в Република Италия? Вторият въпрос е относно: Допустима ли е, предвид разпоредбите на член 11, параграф 4, изречение първо от Регламент (ЕО) № 883/2004, член 65, параграф 1 от вр. с член 11, параграф 3, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 или член 11, параграф 3, б. „д“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, практика на институциите на държавата членка, при която е отказано отпускането на обезщетение за безработица на лице поради това, че не търси работа в държавата членка, пред която е заявило получаването на обезщетение за безработица, и осигурителните вноски, които работодателят му е правил, докато е полагало труд, са внесени в осигурителните фондове на друга държава членка, а не на държавата членка, от която е поискано заплащането на обезщетението за безработица?“. Независимо от конкретното формулиране на въпросите, несъмнено поставените с тях проблеми /в частност с втори въпрос/ имат касателство с настоящия казус. По своя преценка СЕС може да отклони някой от въпросите, свързани с разрешаването на конкретния спор от националната юрисдикция, въз основа на установените по него факти, но безспорно поради посочените във въпрос втори причини, ответният Ръководител на ТП на НОИ, а и долустоящият орган са отказали отпускане на заявеното Х. обезщетение от фондовете на ДОО. Съгласно разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, съдът спира производството при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. Предвид горното, правилно първостепенният съд се е позовал на посочената хипотеза в процесуалния закон. Като е съобразил наличието на висящо съдебно производство по отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на настоящия правен спор, от една страна, и е отчел задължителния характер на решенията на СЕС /чл. 633 ГПК/, съдът е приложил точно процесуалната норма и е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение