Определение № 60170 от 04.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 590/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на С. Н. С., подадена чрез адвокат Т. Х. Я. за отмяна на влязло в сила решение № 1089/02.03.2020 г., постановено по гр. дело № 5917/2019 г. на ВРС /Варненски районен съд/, гражданско отделение, XLII състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ответницата С. Н. С. /в качеството си на заемател/ дължи на ищеца Л. Г. Ц. /в качеството му на заемодател/ сумата от 2030 евро, представляваща дължима сума по договор за заем от 15.05.2015 г., както и сумата от 531 евро – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 01.07.2015 г. до 07.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.01.2019 г.до окончателното изплащане на задължението, за които парични вземания е била издадена заповед № 62/08.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 164/2019 г. на ВРС, XLII състав на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Това решение е потвърдено с решение № 919 от 02.09.2020 г. по гр. дело № 1612/2020 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение. В отговора по чл. 306, ал. 3 ГПК, ответникът по молбата - Л. Г. Ц., чрез адвокат П. С. С. поддържа становище за липсата на твърдяното от молителката основание за отмяна на решението, тъй като приложеното банково извлечение не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение намира, че молбата е процесуално недопустима поради следните съображения: В подадената молба за отмяна от 29.12.2020 г. молителката претендира, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, че атакуваното въззивно решение подлежи на отмяна, тъй като е налице ново писмено доказателство, банкови документи за осъществени парични преводи от Л. Ц. към С. С. на стойност 1310 евро, представени по гр. дело № 20203110110517/2020 г. на ВРС. Според молителката, ако тези писмени доказателства са били представени в съдебния процес, решението на съда би било различно. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е обусловена от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания. Всяко едно от основанията за отмяна е самостоятелен фактически състав, за който страната, сезираща ВКС трябва да изложи твърдения относно осъществяването му. Цитирането на законовата разпоредба, неподкрепено от надлежни твърдения за наличието на някоя от визираните в чл. 303 или чл. 304 ГПК предпоставки, е достатъчно основание подадената молба за отмяна да не бъде допусната до разглеждане по същество. В конкретния случай молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Новите обстоятелства са новооткрити юридически или доказателствени факти, имащи значение за спорното правоотношение, т. е. факти на действителността, съществували докато делото е висящо, към деня на приключване на устните състезания, останали извън доказателствения материал по делото, тъй като не са били известни на страната или същата не е могла да се снабди с документите, които ги обективират /новооткрити или новосъздадени документи/, въпреки положената грижа за добро водене на делото. На следващо място, новите обстоятелства трябва да имат съществено значение за изхода на делото, т. е. да са от естество да променят правния извод на съда, в случай, че са били приобщени своевременно към доказателствения материал. В случая от молителката не се обосновава нито първата, нито втората от изложените предпоставки. На първо място, не става ясно по какви обективни причини страната не е могла да се снабди с банковия документ, след като въпросният паричен превод е осъществен по нейна банкова сметка. Затова не може да се приеме, че обективираните в същия документ обстоятелства не са били известни на страната или въпреки положената от нея грижа за добро водене на делото, не е съществувала възможност да бъдат включени в доказателствения материал по него. От друга страна напълно неаргументирана остава връзката между обективираните в това „ново“ писмено доказателство плащания и основателността на исковата претенция – предмет на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. По делото са налице данни и за други правоотношения между страните, като твърдението за обективирана в банковия документ сума, засяга задължение по заемно правоотношение от друга дата и с друг размер, което е било предмет на спора по гр. дело № 20203110110517/2020 г. на ВРС. Предвид изложеното следва да се приеме, че поддържаните в молбата за отмяна твърдения не отговарят на характеристиките на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не формират надлежни твърдения за наличието на предпоставки по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложеното, молбата за отмяна се явява недопустима и не следва да бъде допусната до разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания в т. 10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГКТК на ВКС. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение