Решение № 216 от 12.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7430/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на туризма, чрез процесуален представител гл.юрк. Ж.Кръстева, против Решение № 5059 от 09.05.2025 г., постановено по адм.д. № 410/2025 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е прогласена нищожността на негова Заповед № Т-РД-27-12/20.02.2024 г., с която е отхвърлено подаденото от "Алианс тур" ООД – гр. Варна, ЕИК 117053503 заявление вх. № BG-176789478-2021-06-1016 и му е отказано предоставянето на безвъзмездни финансови средства по Схема BG-176789478-2021-06. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на административният акт, административният орган не е изпълнил указанията на съда, дадени с влязло в сила Решение № 1177/04.10.2022 г., постановено по адм.д.№ 904/2022 г. по описа на Административен съд - Варна. Твърди, че органът е изпълнил указанията на съда – извършена е нова оценка на съответствието на подаденото заявление, ведно с придружаващите го документи за съответствие с изискванията на закона и Указанията, изготвен е нов оценителен лист, съгласно който кандидатът не отговаря на предварително обявените критерии за допустимост по т.6, подт.6.1 от Указанията за кандидатстване, поради което при издаване на акта не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения и за съответствието на акта с материалноправните разпоредби. Иска да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на "Алианс тур" ООД, гр. Варна срещу Заповед № Т-РД-27-12/20.02.2024 г. на заместник-министъра на туризма. Претендира и направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответното дружество адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Алианс тур" ООД, гр. Варна, представляван от адв. Н.Йорданова, с писмен отговор, писмени бележки и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и счита за правилни изводите на първоинстанционния съд. Иска да бъде оставено в сила обжалваното решение, като правилно и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел оспорвания административен акт за нищожен, тъй като е постановен в противоречие с влязло в сила съдебно Решение № 1177/04.10.2022 г., постановено по адм.д.№ 904/2022 г. по описа на Административен съд-Варна. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е Заповед № Т-РД-27-12/20.02.2024 г. на Заместник-министъра на туризма, с която е отхвърлено подаденото от "Алианс тур" ООД заявление вх. № BG-176789478-2021-06-1016 и му е отказано предоставянето на безвъзмездни финансови средства по Схема BG-176789478-2021-06. Оспорената заповед е издадена във връзка с подаденото от дружеството Заявление вх. № BG-176789478-2021-06-1061 за подпомагане по ПМС № 405/2021 г. и в изпълнение на Решение № 1177/04.10.2022 г., постановено по адм. д. № 904/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, с което във връзка със същото заявление е отменена Заповед № Т-РД-27-701/29.03.2022 г. на Министъра на туризма. Първоинстанционният съд е установил, че дружеството е кандидатствало по обявената схема за подпомагане, като е подало в СУНИ Формуляр за кандидатстване (заявление) № BG-176789478-2021-06-1016, в който в раздел 6 е посочило, че извършва дейност в код 55.10 Хотели и подобни места за настаняване, и е собственик на хотел "Славей" в к. к. "Златни пясъци", притежаващ удостоверение за категоризация 4 звезди от 19.10.2017 г. В раздел 7 е декларирало, че има реализиран оборот от дейности по допустим код по схемата за 2018 г. - 2 962 000 лева, за 2019 г. – 2 824 000 лева и за 2020 г. 0 (нула) лева. Обстоятелството, че дружеството няма реализирани приходи от продажби през 2020 г. по код 55.10, освен че е декларирано във формуляра за кандидатстване от самия кандидат, е установено и по справката в НСИ, събрана от административния орган при разглеждане на заявлението. По съображенията, че дружеството няма деклариран оборот за 2020 г. от допустима дейност, със Заповед № Т-РД-27-701/29.03.2022 г. на Министъра на туризма е отхвърлено подаденото от "Алианс тур" ООД – гр. Варна, ЕИК 117053503 заявление вх. № BG-176789478-2021-06-1016 и му е отказано предоставянето на безвъзмездни финансови средства по Схема BG-176789478-2021-06. Тази заповед е отменена с Решение № 1177/04.10.2022 г., постановено по адм.д.№ 904/2022 г. по описа на Административен съд-Варна, влязло в сила на 17.01.2023 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените от съда указания. Съдът е приел, че дружеството е осъществявало дейност по поддръжка на материалната база и персонала във връзка с летен сезон 2020 г., но не е реализирало оборот за 2020 г. поради издадената Заповед № Т-РД-16-76/17.03.2020 г. на Министъра на туризма. Като краен резултат административният съд е счел, че изводът на административния орган за недопустимост на кандидата не съответства на фактите и на посочените от самия него начини за установяването на съответствието с предварително обявените критерии и е неправилен. Формирал е изводът, че "Кандидатът отговаря изцяло на горепосочения критерий, предварително обявен в законовите и подзаконови нормативни актове, включително и в т. 6, подточка 6. 1: "Допустими кандидати" от т. 6, подт. 6. 1. от "Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездни средства" (Указанията)". При новото разглеждане на заявлението от административния орган, последният, позовавайки се на справката в НСИ, събрана при първоначалното разглеждане на заявлението, без да събере нови доказателства, върху които да обоснове нови правни изводи относно осъществяването на дейност от вида на допустимите, е постановил обжалваната Заповед № Т-РД-27-12/20.02.2024 г. В мотивите на заповедта е отразено, че след като дружеството няма посочени нетни приходи от продажби в код 15100 в ОПР за 2020 г., същото няма осъществявана дейност и реализиран оборот за 2020 г. в допустим код, и следователно не е допустим кандидат в процедурата. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е счел обжалваната заповед за нищожна, тъй като правният извод на административния орган, че е налице основание за недопустимост на кандидата по смисъла на т. 6, подточка 6. 1. от Указанията за кандидатстване, пряко противоречи на правните изводи в Решение № 1177/04.10.2022 г. по адм. д. № 904/2022 г. по описа на Административен съд – Варна. Посочил е, че административният орган, въз основа на същата информация от НСИ, събрана при първото разглеждане на заявлението, е направил същия погрешен извод за неизвършвана допустима дейност от жалбоподателя през 2020 г. само въз основа на липсата на реализиран оборот от тази дейност по смисъла на §1, т.1 от ДР на ПМС № 405/2021 г., а именно: нетни приходи от продажби на съответните стоки или услуги. Отразил е, че органът е смесил понятията "оборот" и "дейност", и данните от НСИ за нулев оборот на дружеството по съответния код неправилно е приравнил на липса на дейност по този код през 2020 г., при положение, че в действителност, както е приел и съдът в решението по адм. д. № 904/2022 г., дружеството е осъществявало дейност по код 55.10 без да реализира приходи от продажби – поддържало е материална база и персонал във връзка с летния сезон на 2020 г., но не е извършило продажби като последица от извънредното положение. Посочил е, че изтеклия срок на схемата за държавна помощ, не се съдържа в самата заповед и не е изложен като основание за отказа, но изтичането на срока на схемата и следващата от него невъзможност за отпускане на безвъзмездна помощ по ПМС 405/2021 г. е обстоятелство, което следва да бъде взето предвид съгласно чл.142, ал.2 от АПК, поради което се явява пречка за връщане на преписката за ново произнасяне. По изложените съображения съдът постановил обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден при незачитане на съдебно решение, за изпълнението на което административният орган е задължен. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Нищожни по силата на чл. 177, ал. 2 от АПК са всички административни актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение, извършени след влизане на съдебното решение в сила, които му противоречат. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, а именно задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели определят лицата и предмета, спрямо които съдебното решение има действие. Настъпилата материалноправна промяна следва да бъде зачитана от всеки, тъй като субективните предели на решението за отмяна на административния акт имат правно действие не само по отношение на страните по делото. Отменителното решение е задължително, както за административния орган, така и за решаващия съдебен състав, който се произнася за законосъобразността на административния акт предвид установената фактическа обстановка по спора, при идентичност в предмета и на приложимата правна норма. Следователно санкцията на чл.177, ал. 2 от АПК, е свързана с неизпълнение на задължение, посочено в мотивите на съдебен акт, постановен по спор, който се ползва със сила на пресъдено нещо. В случая с влязлото в сила съдебно решение съдът е решил въпросът относно допустимостта на дружеството - кандидат, като изрично е приел, че "Кандидатът отговаря изцяло на горепосочения критерий, предварително обявен в законовите и подзаконови нормативни актове, включително и в т. 6, подточка 6. 1: "Допустими кандидати" от т. 6, подт. 6. 1. от "Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездни средства" (Указанията)". Действително, поставеният за разрешаване пред административния орган въпрос е от неговата изключителна компетентност, поради което и преписката му е върната от съда за ново произнасяне. Издателят на акта е провел процедура по преразглеждане на подаденото заявление, но при новото произнасяне е следвало да съобрази дадените с влязлото в сила съдебно решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Органът е посочил в оспорената заповед, че я издава в изпълнение на указанията на съда, дадени с влезлия в сила съдебен акт. Въпреки това е приел повторно същите фактическите установявания и е формирал същия правен извод, т. е. постановеният отказ е идентичен като фактически констатации и правни изводи с първоначално отменения акт, поради което има повторно произнасяне на органа в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК. В допълнение следва да бъде отбелязано, че в касационната жалба не са посочени фактически и правни основания, които да оборват извода на съда. Възраженията на касатора са депозирани и разгледани от първата съдебна инстанция, като Административен съд-Варна е изложил подробни мотиви защо не ги приема. Изтеклият срок на схемата за държавна помощ не е посочен като основание за повторно постановения отказ за предоставяне на безвъзмездни финансови средства по Схема BG-176789478-2021-06, поради което това обстоятелство правилно е съобразено от първоинстанционния съд, за да не постанови връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. По изложените съображения, като е прогласил нищожност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски се явява основателна, като своевременно направена и доказана. На "Алианс тур" ООД, гр. Варна следва да бъде присъдена заплатената сума от 1400 (хиляда и четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 31.05.2024 г. и разписка от 28.11.2025 г. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е бланкетно и в този смисъл неоснователно. На основание § 5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл.24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл.13 от закона и двойно обозначена в диспозитива на решението. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. „първо“, предл. “първо“ АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,