Определение № 3642 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2551/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 166, ал. 3 АПК. Образувано е по частна жалба от Н. Л. Н. от гр. Кюстендил, чрез представител по пълномощие – адв. Й. Тодоров, против определение № 394 от 18 февруари 2026 год., постановено по административно дело № 125/2026 год. по описа на Административен съд гр.Кюстендил, с което е отхвърлено искането на Н. Л. Н. за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM - 2342812 от 15 февруари 2026 год., издадена от младши инспектор към РУ Кюстендил, ОДМВР Кюстендил, с която на жалбоподателя е наложена мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В частната жалба е заявено, че оспореното определение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че Административен съд гр. Кюстендил неправилно не е кредитирал приложените по делото независими изследвания, установяващи липсата на наркотични вещества и/или техните аналози в организма на лицето. Оспорва се и изводът на съда, че претърпените от частния жалбоподател вреди, не са от категорията на противопоставимите на значими обществени интереси. Формулирано е искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на нов, по силата на който да се спре предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ. С допълнителна молба, постъпила на 23 март 2026 год. по делото, частният жалбоподател, чрез процесуалния си представител твърди наличието на нови факти от значение за правилното решаване на спора. Като такова се сочи приложеното към молбата прокурорско постановление по преписка № 794/2024, ДП № 243/2026 год. по описа на Районна прокуратура гр.Кюстендил за прекратяване на наказателно производство от 19 март 2026 год. поради установеното в съдебно химико-токсикологична експертиза № 26/ТХК-90, че в кръвната проба на Н. Л. Н., дадена в хода на досъдебното производство, не се установява наличие на наркотични вещества. Ответникът - младши инспектор към РУ Кюстендил, ОДМВР Кюстендил не изразява становище по оспорването. Настоящия съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от оспорване, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съда намира частната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред Административен съд гр.Кюстендил е образувано по повод жалба от Н. Л. Н., чрез адв. Й. Тодоров против ЗППАМ № GPAM – 2342812 от 15 февруари 2026 год., издадена от младши инспектор към РУ Кюстендил, ОДМВР Кюстендил, с която на жалбоподателя е наложена мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В хода на съдебното производството е направено и искане с правно основание чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК – за спиране на допуснатото по закон предварителното изпълнение на заповедта. По повод направеното искане за спиране Административен съд гр.Кюстендил е постановил оспореното определение № 394 от 18 февруари 2026 год., постановено по административно дело № 125/2026 год. по описа на съда, с което го е отхвърлил. За да постанови този резултат, съдът е приел, че липсата на доказателства, установяващи твърдените вреди, лишава съда от възможността да направи преценка за тяхната противопоставимост на обществения интерес. Развити са и мотиви, съгласно които твърдените вреди не могат да бъдат възприети като значителни или труднопоправими, за да се приеме, че следва да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на приложената ПАМ. Съдът е намерил за неоснователни аргументите за възникнали нови обстоятелства, като е счел, че представените по делото резултати от лабораторни изследвания не следва да бъдат кредитирани, тъй като са изготвени от лаборатория (СМДЛ Рамус ООД), която не е включена в списъка по чл. 20, ал. 1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози При така развитите мотиви, първоинстанционният съд е приел искането за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ за неоснователно и като такова го е отхвърлил. Настоящият състав на Върховен административен съд намира така постановеното определение за валидно и допустимо, но за неправилно. Аргументите за това са следните: С представената по настоящото дело молба от 23 март 2026 год. са представени нови доказателства, установяващи факти от съществено значение за решаване на въпроса относно основателността на искането на частния жалбоподател за спиране на предварителното изпълнение на процесната ЗППАМ. По делото е приложено прокурорско постановление от 19 март 2026 год. за прекратяване на досъдебно производство № 243/2026 год. по описа на Районна прокуратура гр.Кюстендил, поради установеното в съдебна химико-токсикологична експертиза № 26/ТХК-90, че в кръвната проба на Н. Л. Н., дадена в хода на досъдебното производство, не се установява наличие на наркотични вещества. Настоящият съдебен състав намира, че съдебна химико-токсикологична експертиза № 26/ТХК-90, посочена в прокурорско постановление от 19 март 2026 год. по преписка № 794/2026, ДП № 243/2026 год. по описа на Районна прокуратура гр.Кюстендил е изготвена след постановяването на определение № 394 от 18 февруари 2026 год., постановено по административно дело № 125/2026 год. по описа на Административен съд гр.Кюстендил, поради, което съдът обективно не е имал възможност да я съобрази при постановяването на обжалваният съдебния акт. В тази връзка настоящият съдебен състав отчита също така, че наличието на съдебна химико-токсикологична експертиза № 26/ТХК-90, посочена в прокурорско постановление от 19 март 2026 год. по преписка № 794/2026, ДП № 243/2026 год. по описа на Районна прокуратура гр.Кюстендил е относима към предмета на главния спор - относно законосъобразността на оспорената ЗППАМ, а не е пряко свързан с предмета на настоящото производство - искането с правно основание чл. 166, ал. 4 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ. Независимо от това обстоятелство, настоящият съдебен състав, съобразявайки Решение на Съда на Европейския съюз от 03 юли по дело C 605/23, ECLI:EU:C:2025:513 счита, че не би могъл да ограничи съдебния контрол, упражняван в рамките на искане за спиране на предварителното изпълнение на принудителна административна мярка с наказателен характер (каквато е и процесната ЗППАМ), само до наличието на значителни или трудно поправими вреди, които би причинило това предварително изпълнение, а следва от правна и фактическа страна да обсъди и доказателства, които на пръв поглед са относими към законосъобразността на самата мярка. По тези съображения, в конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че приложеното по делото прокурорско постановление от 19 март 2026 год. за прекратяване на досъдебно производство № 243/2026 год. по описа на Районна прокуратура гр.Кюстендил, както и съдебната химико-токсикологична експертиза № 26/ТХК-90, представляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, във вр. с ал. 4 АПК и в настоящия случай представляват основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 2342812 от 15 февруари 2026 год., издадена от младши инспектор към РУ Кюстендил, ОДМВР Кюстендил. С оглед на гореизложеното определение № 394 от 18 февруари 2026 год., постановено по административно дело № 125/2026 год. по описа на Административен съд гр.Кюстендил следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора - спиране на изпълнението на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM -2342812 15 февруари 2026 год., издадена от младши инспектор към РУ Кюстендил, ОДМВР Кюстендил. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ и чл.235, ал.1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение