Определение № 1777 от 11.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4361/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД против решение №76 от 2.5.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело №80 по описа за 2023 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение №395 от 4.10.2022 г. по гр. д. №252 по описа за 2021 г. на Великотърновския окръжен съд в обжалваната от дружеството част. С тази част от първоинстанционното решение застрахователното дружество е осъдено да заплати на С. И. С. 185 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, станало на 1.10.2020 г.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон -основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 по следните въпроси:

1. Как се прилага чл.52 от ЗЗД съобразно обективно установените вреди и търпими от тях болки и страдания и в съответствие с всички относими критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?

2. При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?

3. Релевантни ли са за критериите по чл.52 от ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение на размера на обезщетението?

4. Следва ли да се отчете 50% и повече съпричинване на вредите от страна на пострадалия при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано-при условията на пълно и главно доказване по делото нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалия, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан, с който автомобилът е бил фабрично оборудван?

С. И. С. и Агенция „Пътна инфраструктура“ застъпват становището, че няма предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд, като оспорват касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Ищецът С. И. С. е пострадал от пътнотранспортно произшествие, станало на 1.10.2020 г. около 17 часа в [населено място]. Водачът на МПС марка „Ивеко“ с рег. [рег.номер на МПС] Д. И. Ц. неправомерно е навлязъл в лентата за насрещно движение и е блъснал управлявания от ищеца лек автомобил „Пежо 106“ с рег. [рег.номер на МПС]. Тъй като виновният водач е бил застрахован срещу своята гражданска отговорност в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ищецът е предявил иск за заплащане на 200 000 лв. обезщетение за подробно описаните в исковата молба неимуществени вреди срещу това дружество.

Въз основа на влязлото в сила споразумение по НОХД № 163/2023 г. на Районен съд-Горна Оряховица първоинстанционният съд е приел за доказано по делото, че водачът на МПС „Ивеко“ виновно и противоправно е предизвикал произшествието, поради което застрахователното дружество дължи обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди. Счел е възражението за съпричиняване за недоказано, тъй като според вещите лица е вероятно ищецът да е бил с поставен предпазен колан и е осъдил застрахователното дружество да заплати определеното по справедливост обезщетение в размер на 185 000 лв. Посредством подадената от дружеството въззивна жалба спорът за съпричиняването и за размера на обезщетението е бил отнесен до Великотърновския апелативен съд. Кредитирайки съдебно-медицинската експертиза и събраните по делото свидетелски показания, този съд е мотивирал високия размер на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди с подробно изложените по-долу съображения.

В резултат от произшествието ищецът е получил множество травматични увреждания: тежка закрита гръдна травма, изразяваща се в счупване на множество ребра двустранно, многофрагментно счупване на гръдна кост, оформен гръден капак, наличие на кръв и въздух в гръдната клетка и контузия на белия дроб; коремна травма-вътрепаренхимно разкъсване на далака; компресионно счупване на телата на 7-ми и 8-ми гръден прешлен; разкъсно-контузна рана на десен лакът. Установява се, че тежката съчетана гръдно-коремна и гръбначно-мозъчна травма са застрашили сериозно живота на ищеца. Поради наличието а кръв и въздух в гръдната клетка под обща анестезия му е наложен тръбен дрен в лявата гръдна половина-торакоцентеза. Гръдно-коремната травма е причинила остра дихателна недостатъчност, което е наложило ищецът да бъде интубиран и поставен на апаратна вентилация. Според вещото лице, ако не е била извършена изкуствена вентилация, смъртта безусловно е щяла да настъпи. Състоянието на ищеца се квалифицира като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота за времето от интубирането до преминаване към самостоятелно дишане. Вследствие на тези съчетани травми ищецът е изпаднал в травматичен шок и поради тежестта на травмите и значителния болков синдром на фона на остра дихателна недостатъчност той е бил приведен в принудителна медикаментозна кома-седация, като коматозното състояние съгласно заключението е свързано с пряка опасност за живота и в случая тази опасност е съществувала продължителен период от време-близо един месец. Разкъсно-контузната рана на десния лакът е наложила поставянето на шев.

На ищеца е проведено продължително болнично лечение от 1.10.2020 г. до 29.10.2020 г., след което три месеца в домашни условия е бил на почти непрекъснат постелен имобилизационен режим, като до края на 2020 г. не е бил в състояние изобщо да се движи и да се самообслужва дори за най-елементарни дейности, като ходене до тоалетна, къпане, хранене. В този период той е бил изцяло зависим от своите близки, които се редували да полагат ежедневни грижи. Ищецът бил силно отслабнал-преди произшествието тежал 100 кг., а при изписването му от болницата около 50 килограма. Възстановителният период за гръдната травма е около три месеца, за коремната травма 30 дни, а за травмата на гръбначния стълб, при която са засегнати нервите, излизащи от него-около осем месеца. През първите два-три месеца болките са били със значителен интензитет до степен на силна непоносимост, налагаща туширането им с обезболяващи медикаменти. Тези болки са намалели, но не са отзвучали и според вещото лице почти винаги при такива счупвания, поради нарушаване на анатомичната цялост на тялото на прешлена, остава траен болков синдром и са налице късни преходни или постоянни болкови периоди с характер на интеркостална невралгия-болка, дължаща се на притискане на междуребрените нерви от събралия се костен калус от счупени ребра. След около три-четири месеца до април 2021 г. ищецът е започнал да се придвижва с количка и проходилка и състоянието му постепенно се подобрило. Провеждането на рехабилитация би довело до редукция на болковия синдром, но не и до възстановяването на двигателната функция. В заключение въззивният съд е приел, че произшествието има сериозни последици за здравословното състояние на ищеца и качеството му на живот. При извършения преглед близо две години след произшествието вещото лице е констатирало, че няма прогноза за подобряване в бъдеще. Изразени са ограничени в обема на движенията в поясния отдел поради нарушена конфигурация на счупените прешлени-силно ограничение при навеждане напред, назад, наляво, надясно и коренчева болка, слизаща надолу по гръбнака и обхващата седалището и долните крайници. Образуваният костен калус притиска междуребрените нерви, прешлени и ребра и с напредване на възрастта ще оказва значителен дискомфорт и болките вероятно ще се засилват. За ищеца не е подходящо да извършва физическа дейност със среден и висок интензитет и да се подлага на продължителни натоварвания.

Освен физическите болки и страдания, ищецът е претърпял и крайно негативни емоции, изразяващи се в основателен страх и притеснения за здравословното си състояние и възможността отново да се движи и да бъде какъвто е бил преди инцидента. Изпитвал е чувства на безпомощност, на малоценност и безперспективност. Съдът е съобразил, че към момента на произшествието ищецът е бил на 56 г.,тоест все още в активна трудова възраст, в работата си ежедневно вдигал товари между 10-20 тона, а сега не може да вдигне тежест от два килограма. Взел е предвид също, че минималната работна заплата през 2020 г. е 610 лв., средната -1400 лв., а съдебната практика при сходни травматични увреждания с трайни последици за здравето на пострадалото лице определя приблизително такъв размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Въззивният съд подробно е обосновал и извода, че застрахователното дружество не е провело пълно доказване на възражението си за съпричиняване, тъй като според вещите лица е по-вероятно пострадалият да е бил с поставен предпазен колан. Посочил е, че изместването на седалката напред към волана не съставлява противоправно поведение и няма отношение към конкретно наведеното от дружеството възражение.

От изложените мотиви на обжалваното решение не се констатира твърдяната от касатора очевидна неправилност по отношение на изводите относно размера на обезщетението и неотчитане на приноса на ищеца за произшествието. Такъв недостатък на решението не може да се установи от неговото съдържание, поради което не попада в категорията на квалифицираните пороци, водещи до очевидна неправилност.

Няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд и по поставените от касатора въпроси. При разрешаването на първите три от тях, свързани с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд се е съобразил с указанията на т. II на ППВС №4/1968 г. и формираната практика на ВКС. Взел е под внимание всички обстоятелства, които обуславят присъдения размер. Съобразил е, че при телесните увреждания за размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания и други обстоятелства. Значителният размер на присъденото обезщетение е обусловен от изключително силните болки и страдания в началния етап на лечението на ищеца, сложните медицински интервенции, които са могли да доведат до смъртен изход, продължителният период на възстановяване и най-вече от трайния характер на уврежданията. Ищецът е търпял и ще продължава да търпи силни болки/траен болков синдром/, движенията му са трайно ограничени и в бъдеще състоянието му няма да се подобри, а ще се влошава. Противно на твърдението на касатора, въззивният съд е взел предвид и обществено-икономическата обстановка в страната, отчитайки минималната и средната работна заплата в страната. В този смисъл е съобразена и практиката на ВКС, че лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия.

Същият извод за липсата на противоречие между даденото от въззивния съд разрешение и практиката на ВКС следва и за четвъртия въпрос на касатора. Според решения № 147 от 5.12.2017 г. по т. д. № 60341/2016 г. на I ГО, №16 от 4.2.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г. на I ТО, № 6 от 3.2.2017 г. по гр. д. № 53091/2015 г. на III ГО на ВКС и др. за да се намали обезщетението заради съпричиняване, е необходимо застрахователят своевременно да повдигне възражение пред първоинстанционния съд, да посочи конкретните действия и/или бездействия, допринесли за вредоносния резултат и да проведе пълно и главно доказване на тези действия и/или бездействия. В случая застрахователното дружество е посочило в отговора на исковата молба, че ищецът е допринесъл за увреждането, тъй като не е поставил предпазния колан. Това обстоятелство не е било доказано, напротив-установено е било, че е по-вероятно ищецът да е бил с поставен предпазен колан. Тоест, ответното дружество не е провело пълно доказване на възражението си, а ищецът в достатъчна степен е опровергал достоверността на това твърдение. Разсъжденията на представителя на дружеството, че измествайки седалката напред, ищецът е съпричинил вредоносния резултат, не са своевременно формулирани в отговора на исковата молба и не почиват на установена по делото причинна връзка.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора застрахователното дружество дължи на адвокатско дружество „Г. и партньори“ 3 000 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,