Решение № 5318 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 738/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Б., от гр. Садово, чрез пълномощника си срещу решение №10773/01.12.2025 г. по адм. д. № 1292/2025 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено на нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-министърът на вътрешните работи не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от лице, за което обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. За да произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстация взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 8121К-6117 от 09.06.2025 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на Д. Б. Б., главен експерт в сектор „Управление на собствеността и социални дейности“ при ОДМВР Пловдив, едностранно от органа по назначението с предизвестие, поради съкращаване на длъжността, считано от 16.06.2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Със заповед № 8121К-5233 от 05.06.2025 г. на министъра на вътрешните работи, влязла в сила на 16.06.2025 г., е изменена заповед рег. № 8121К-544 от 24.02.2015 г. за утвърждаване на щата на ОДМВР Пловдив и съгласно точка 1 са съкратени от щата на ОДМВР Пловдив и са включени в резерва на министерството 10 щатни бройки, в това число един главен експерт, ІV младши ранг, бакалавър, ДСВО от сектор „Управление на собствеността и социални дейности“. Видно от самото щатно разписание, считано от 16.06.2025 г. в сектор „Управление на собствеността и социални дейности“ не съществува длъжност главен експерт, каквато заема жалбоподателят, а името му не фигурира и в поименното щатно разписание, което е в сила от 16.06.2025 г. Сравнени, щатните разписания от 09.06.2025 г. и от 16.06.2025 г. показват, че общият брой на служителите в сектор „Управление на собствеността и социални дейности“ е намален от 43 броя по щатното разписание от 09.06.2025 г. на 42 броя по щатното разписание от 16.06.2025 г. Т.е., безспорно е доказано извършеното съкращаване на щата и наличието на основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. Дори и длъжността, заемана от жалбоподателя, да продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, каквито доказателства в случая не се събраха, това не обосновава задължение за органа по назначението да преназначи жалбоподателя на друга длъжност, тъй като е извършено реално съкращаване на щата на сектора и длъжностите са с една по-малко, като длъжността на жалбоподателя не съществува по новото длъжностно разписание в сила от 16.06.2025 г. В този смисъл са напълно неоснователни възраженията на жалбоподателя за необоснованост на оспорената заповед. Така постановеното решение е необосновано, при допуснати съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с материалния закон при следните съображения: С докладна записка № 317р-6782/20.05.2025 г. до министъра на вътрешните работи, изхождаща от директора на ОД на МВР-Пловдив е предложено да бъде съкратена една щатна бройка от основания щат на ОД на МВР-Пловдив за държавен служител с висше образование /експертна длъжност/ както следва:- Областна Дирекция на МВР-Пловдив, сектор "Управление на собствеността и социалните дейности"-главен експерт IV младши рант. Действително посоченият щат е съкратен в щатното и поименното щатно разписание от 16.06.2025 г. Оспорената заповед, обаче, е издадена в противоречие с предвидената процедура в чл. 145, ал. 2 ЗМВР. Редът за изготвяне на функционалните задължения, организационните структури и щатовете на структурите по чл. 37 ЗМВР и звената, създадени по реда на чл. 33, т. 7 ЗМВР, е обективиран в съответните заповеди на министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 145, ал. 2 ЗМВР. С представената пред касационната инстанция заповед № 8121з-182/22.02.2018 г. са предвидени следните изменения на заповед № 8121з-214/24.02.2015 г., като дирекция „Човешки ресурси“ следва да изготви нови щатове и заповеди за промени на щатове въз основа на мотивирани предложения от съответните ръководители на структури по чл.37 от ЗМВР. От доказателствата по делото е видно, че директорът на ОД на МВР -Пловдив е изготвил докладна записка № 317р-6782/20.05.2025 г. до министъра на вътрешните работи, адресирана до министъра. Тази докладна записка не е мотивирана досежно съкращаването на щата "главен експерт" от сектор "Управление на собствеността и социалните дейности, както изисква цитираната заповед- въз основа на мотивирани предложения от съответните ръководители на структури по чл.37 от ЗМВР. Така извършената процедура не е проведена по нормативно установения ред, защото предложението за утвърждаване на новата структура и щатове следва да изхожда от дирекция „Човешки ресурси“, а не от съответните ръководители на структури по чл. 37 ЗМВР, както е в настоящия случай. Следователно министърът на вътрешните работи е утвърдил новата структура и щат на дирекцията в нарушение на разпоредите на ЗМВР и посочените по горе заповеди, което води до незаконосъобразност на оспорената заповед на самостоятелно основание. Докладна записка няма характера на мотивиран доклад, тъй като в нея не се сочи необхдимост от оптимизиране на дейността на сектор "Управление на собствеността и социалните дейности" и конкретни основания за съкращаване на една длъжност-тази на главен експерт. В този смисъл е налице пропуск на административния орган да мотивира издадената от него заповед за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя. Допуснато е съществено нарушение на процедурата по съкращаване на длъжността както поради липса на мотивирано предложение от съответния ръководител на структура по чл. 37 ЗМВРу така и поради липса на изготвен щат от дирекция "Човешки ресурси" при МВР. Такова вече е приемано от ВАС по сходни казуси – решение № 4756/04.05.2023 г. по адм. дело № 8259/2022 г.; решение № 4281/09.05.2022 г. по адм. дело № 12055/2021 г. и решение № 6243/12.06.2023 г. по адм. д. № 342/2023 г. За да е съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл трябва да са налице кумулативно две предпоставки: 1. длъжността вече да не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на административната единица или ако съществува, то да е намален броят на длъжностите и 2. длъжността като системата от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика вече не съществува. В случая длъжността като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика съществува, тъй като двете длъжностни характеристика за длъжностите "главен експерт" и "старши експерт" в сектор "Управление на собствеността и социалните дейности" при ОД на МВР-Пловдив са абсолютно идентични. В случая не става ясно защо се съкращава едната длъжност, след като неговите функции са идентични с друга длъжност. Действително, за органът по назначаване не е съществувало задължение да предложи на служителя друга подходяща работа, нито да извърши подбор, но това не го освобождава от задължението да упражни правомощието си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, както и да не засяга права в по-голяма степен от най-необходимото за целения резултат. От друга страна, действията в условия на оперативна самостоятелност не следва да са самоцелни, а напротив- изрично мотивирани, за да се прецени дали действително е налице необходимост от структурни промени. При съдебно оспорване тази необходимост следва да бъде доказана в условията на пълно и главно доказване. Последното гарантира, че органът е упражнил правомощията си по разумен, добросъвестен и справедлив начин. На разглежданата плоскост следва да се изтъкне, че към 05.06.2025 г. е имало 114 незаети щатни бройки, а се съкращава само един щат-този на жалбоподателя, за което не се сочат никакви мотиви. Макар формално да са изпълнени условията за „съкращаване на длъжността“, то издадената заповед за прекратяване на служебното правоотношение е издадена при грубо нарушаване целта на закона и в противоречие с принципа по чл.6, ал.1 от АПК за добросъвестно упражняване на правомощията от страна на административния орган и в съответствие с преследваната цел, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта по чл.146, т. 5 АПК. В този смисъл следва да се изтъкне, че жалбоподателят в продължение на 25 години е заемал различни длъжности, видно от приложената кадрова справка, като последната му оценка за дейността му е "изключително изпълнение". Следователно, в конкретния случай е прекратено правоотношение с квалифициран и опитен служител, чиято длъжност е като функции е запазена, без да става ясно дали извършеното съкращаване ще осигури по-добра функционалност при организацията и изпълнението на заложените дейности, нито как то ще доведе до повишаване на ефективността, ефикасността и качеството на изпълнение на поставените задачи. С издаване на оспорената заповед е нарушена и целта на закона, тъй като действията на органа по назначаването не са насочени към оптимизиране на дейността на администрацията чрез възлагане на служебните функции на по-малко и на по-квалифицирани служители, което е смисълът на съкращението, а към освобождаване от длъжност на професионално подготвен служител и същевременно разкриване и оставане на много вакантни длъжности, които не са съкратени. Нарушението на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК обоснова извод за постановяване на оспорената заповед в противоречие с материалния закон и неговата цел, което е основание за нейната отмяна. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, първоинстанционният съд е постановил решение, което е необосновано като непочиващо на събраните по делото доказателства и в противоречие с материалния и процесуалния закон. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по съществото на спора в смисъл на отмяна на обжалваната заповед. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касатора следва да се присъдят направените за две инстанции разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат и държавни такси в общ размер от 2 489, 99 /две хиляди четристотин осемдесет и девет и 0.99/ евро. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,