Определение № 78 от 10.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4575/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Свилена Н.- пълномощник на ответниците П. И. И. и И. С. И., против определение №589 от 18.09.2024г. по в. гр. д. №553/2023г. на Апелативен съд- Велико Т., с което е била оставена без уважение молбата й за изменение на Решение №109 от 16.05.2024г. по в. гр. д. №553/2023г. на Апелативен съд- Велико Т. в частта му за присъденото й адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. Жалбоподателят твърди, че определението, с което е отказано увеличаване на присъденото й по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., е неправилно, тъй като същото е определено за осъществена безплатна правна помощ на две лица пред три инстанции- два пъти пред въззивна инстанция и един път пред ВКС, по дело със значителен материален интерес. Иска се отмяна на определението, като в полза на жалбоподателката се определи адвокатско възнаграждение, съответстващо на положения от нея труд. Ответната страна по частната жалба- Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), чрез процесуален представител държавен инспектор В. П., в подаден писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, след като взе предвид доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт на въззивен съд, постановен в производство по чл. 248 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството по в. гр. д. №553/2023г. на Апелативен съд- Велико Т. е било образувано по въззивна жалба на КОНПИ против Решение №Р-512 от 18.11.2020г. по гр. д. №279/2018г. на Окръжен съд- Велико Търново, с което обективно и субективно съединените искове на Комисията срещу П. И. И. и И. С. И. за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 474991,08 лв., са били отхвърлени. Въззивното производство е второ по ред и е било образувано след като с Решение №203 от 06.12.2023г. по гр.д.№4452/2022г. ВКС е отменил постановеното при първото въззивно разглеждане на делото Решение №120 от 15.08.2022г. по гр.д.№125/2021г. на Апелативен съд- Велико Т. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд- Велико Т.. При новото разглеждане на делото по в. гр. д. №553/2023г. на Апелативен съд- Велико Т. ищецът КОНПИ е заявил частичен отказ от предявените искове, за които производството по делото е било прекратено с определение на съда, постановено в открито съдебно заседание, като пред въззивната инстанция са останали висящи иск за отнемане от П. И. И. на имущество с пазарна стойност 700 лв. и иск за отнемане от И. С. И. на имущество с пазарна стойност 2673 лв. С постановеното по делото Решение №109 от 16.05.2024г. по в. гр. д. №553/2023г. Апелативен съд- Велико Т. е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която посочените претенции са били отхвърлени. Предвид изхода на делото и обстоятелството, че по делото ответниците са били представлявани безплатно от адв. Свилена Н., съдът е осъдил на основание чл.38, ал.2 от ЗА ищецът КОНПИ да й заплати адвокатско възнаграждение в общ размер от 2000 лв. за двете въззивни производства и за касационното производство. За да остави без уважение молбата на адв. Свилена Н. по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за определеното й адвокатско възнаграждение, с обжалваното в настоящото производство определение Апелативен съд- Велико Т. е изложил мотиви, че делото не се отличава с правна сложност пред касационната и втората въззивна инстанция, доколкото практиката по приложението на ЗОНПИ е уеднаквена с Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Посочил е, че във въззивното производство не са твърдяни нови обстоятелства от страните, не са правени доказателствени искания и не са събирани доказателства. Пълномощникът е подал писмени отговори на жалбите, в които са развити правни доводи, аргументирани със съдебната практика, но не се е явил в съдебните заседания пред въззивния съд- и в двете производства, както и пред касационния съд, а е представил писмени бележки. Отчел е, че производството по делото е било прекратено пред въззивната инстанция в една част поради частичен отказ от иска от страна на КОНПИ и е продължило само по отношение на един недвижим имот и един автомобил с обща пазарна стойност в размер на 3 373 лв. по така изложените съображения съдът е приел, че определеното от него възнаграждение в размер на общо 2 000 лв. се явява обосновано и не са налице основания за неговото изменение по реда на чл. 248 от ГПК. Определението е неправилно. Съгласно формираната практика на ВКС, цитирана и в обжалваното определение, при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да се извърши преценка на положения от адвоката труд съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия. Тази преценка следва да се извърши съобразно броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал, действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и дуплики. При определяне на възнаграждението следва да бъдат отчетени и пазарните цени на адвокатските услуги за процесуална защита по подобни дела. В случая процесуалният представител на ответниците адв.Свилена Н. им е предоставила правна помощ в рамките на две въззивни и едно касационно производство, образувани по жалби на КОНПИ срещу съдебни актове, с които са били отхвърлени претенции за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 474991,08 лв. По всички производства адв. С. Н. е депозирала съответните отговори на жалбите и писмени становища, в които е изложила възраженията си срещу предявените искове и подадените от КОНПИ жалби. Според настоящия състав на съда не може да се приеме, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, въпреки че във въззивните и касационното производства не са били събирани доказателства. Обстоятелството, че с Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС са били дадени задължителни указания по приложението на ЗОНПИ не може да е аргумент за определяне на по- нисък размер на адвокатското възнаграждение, тъй като посоченото тълкувателно решение е било постановено в хода на делото след първото му въззивно разглеждане и след като адв. Н. е подала от името на ответниците отговор на касационната жалба на КОНПИ. При отчитане на значителния материален интерес по делото в първото въззивно и в касационното производство /474991,08 лв./, на предмета му- иск по ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество, който предмет с оглед особеностите на процесуалното положение на ответниците усложнява защитата им, на обстоятелството, че пазарът на адвокатски услуги е наложил висок размер на адвокатските възнаграждение по този вид дела, както и на извършените от процесуалния представител на ответниците действия по делото в защита на двама ответници, настоящият състав на съда намира, че на същия следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в общ размер от 5000 лв. Предвид горното обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо това се постанови изменение на постановеното по делото решение в частта му за определеното на адв. Свилена Н. адвокатско възнаграждение, като същото се увеличи от 2000 лв. на 5000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.,