Определение № 886 от 05.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12048/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Индра Системас С.А. със седалище в Мадрид, Испания, представлявано от М. Ерисе, М. Молина и С. Гонсалес депозирана чрез адв. Александров, и адв. Димова, срещу определение № 19945/ 15.10.2024г. постановено по административно дело №4672/2024г. по описа на Административен съд София-град. В частната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното определение, като се твърди, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснато нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, по която е образувано производството пред Административен съд София - град. Ответникът – Министерство на отбраната, представлявано от министъра на отбраната, в писмен отговор на частната жалба, излага съображения за нейната неоснователност. Заинтересованата страна – Талес ЛАС Франция САС чрез адв. А. Пачаманов, в писмено възражение твърди неоснователност на жалба, моли същата да бъде оставена без уважение. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена от надлежна страна и в срока, визиран в нормата на чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 19945/15.10.2024 г. АССГ е оставил без разглеждане жалбата на Индра Системас С.А, Кралство Испания, срещу писмо с реф. №20-26-80/06.03.2024г. на министъра на отбраната и е прекратено производството по адм. дело №4672/2024г. За да достигне до този резултат административния съд е приел, че актът за избор на изпълнител на инвестиционен проект „Придобиване на нови трикоординатни радари“, включително в частта за недопуснатите до участие по същество кандидати, представлява индивидуален административен акт, но същият не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като е свързан непосредствено с осъществяване на отбраната на страната и е изключен от съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 128, ал. 3 от АПК. Определението е правилно и не страда от твърдяните с частната жалба пороци. С разпоредбата на чл. 128, ал. 3 АПК във връзка с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България се предвижда, че административен акт, с който се осъществява външната политика, отбраната и сигурността на страната е изключен от съдебен контрол, освен ако със специален закон е предвидено друго. В случая съгласно чл. 149, ал.1, т.2 от ЗОП е посочено, че законът не се прилага за поръчки в областите отбрана и сигурност възлагането на които е свързано с предоставяне на информация, чието разкриване противоречи на основните интереси на сигурността на страната съгласно чл. 346 ДФЕС. А с разпоредбата на чл. 149, ал. 9 от ЗОП е указано, че критериите и редът за определяне наличието на основни интереси по ал. 1, т. 2 се определят с наредбата по чл. 13, ал. 2. По силата на специалната законова делегация, предвидена в чл. 13, ал. 2 от ЗОП, е приета НАРЕДБА за критериите и реда за определяне наличието на основни интереси в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 13, букви "а", "е" и "ж" и чл. 149, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки, които трябва да бъдат защитени при сключване на договор за обществена поръчка или при провеждане на конкурс за проект. С оглед на така изложеното е необходимо да се установи правната същност и характерът на писмо с реф. №20-26-80/06.03.2024г. на министъра на отбраната, с оглед приобщени към административната преписка доказателства, даващи отговор на обуславящ допустимостта на съдебното производство въпрос, а именно: Оспореното писмо с реф. №20-26-80/06.03.2024г. на министъра на отбраната свързано ли е непосредствено със защитата на особено важни обществени интереси по осигуряването на отбраната и сигурността на страната? От доказателствата по делото е видно, че с Доклада на министъра на отбраната адресиран до министерски съвет са изложени съображения относно основния интерес, свързан със сигурността на страната. С решение №99/02.02.2023г. Министерски съвет, на основание чл. 5 и чл. 7 от НАРЕДБА за критериите и реда за определяне наличието на основни интереси в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 13, букви "а", "е" и "ж" и чл. 149, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки, които трябва да бъдат защитени при сключване на договор за обществена поръчка или при провеждане на конкурс за проект е одобрил доклада на министъра на отбраната относно определяне наличието на основен интерес свързан със сигурността на страната по чл. 149, ал.1, т. 2 от ЗОП при реализацията на инвестиционен проект „Придобиване на нови трикоординатни радари“ и е определил наличие на основен интерес свързан със сигурността на страната. С решението Министерски съвет е възложил на министъра на отбраната да предприеме действия за защита на основания интерес по т. 2 като приложи мерките предложение в т. 3 от Доклад по т. 1. Въз основа на така приетото решение министерство на отбраната е провело вътрешна процедура, като с Искане за предоставяне на проектни предложения /RFP, Request for Proposal/ с реф. №20-26-80/30.03.2023г. за реализация на инвестиционния проект. С писмото предмет на съдебен контрол, възложителят е уведомил Индра Системас С.А, в качеството му на участник в процедурата за придобиване на нови 3D радари, за окончателното решение за оценката и класирането на постъпилите оферти по проекта, както и че същия не е бил допуснат до етап на оценка и класиране, тъй като офертата му не отговаря на изискванията, поставени в Поканата за представяне на проектни предложения /RFP/. В настоящия случай, следва да се приеме, че Решение № 99/ 02.02.2023г. на Министерски съвет, представлява акт по чл. 128, ал. 3 от АПК, но с приемането на същото не се изчерпват действията, които са непосредствено свързани с отбраната. С оглед така приетото решение, е одобрен доклада на министъра на отбраната за основен интерес и е определена процедурата, по която следва да бъде възложен проекта, следва да се приеме, че последващия издаден акт, в т.ч. писмо с реф. №20-26-80/06.03.2024г. на министъра на отбраната попада в приложното поле на чл. 128, ал. 3 от АПК. Най-сетне, правилен е направеният от първоинстанционният съд извод, че писмо с реф. №20-26-80 от 06.03.2024г. на министъра на отбраната по своята правна същност е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, но същия е свързан непосредствено с отбраната и сигурността на страната, поради което попада в приложното поле на чл. 128, ал. 3 от АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, противно на твърдяното от частния жалбоподател. В тази връзка, настоящата инстанция напълно споделя изложените правни изводи на административния съд, които намира, че са изведени при правилно и точно възприета фактическа обстановка и съобразно приложимите процесуални правила. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, счита, че определението на Административен съд София-град е правилно и при постановяването му не са допуснати твърдяните в частната жалба пороци, като основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение