Определение № 353 от 23.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1631/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Рила Комерс” ООД срещу определение № 250 от 18.11.2019г. по т. д. № 1621 / 2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С последното е оставено без уважение искането на дружеството за освобождаване на предоставената от „Роялти” ЕООД по ч.т.д. № 41/20123г. на ВКС, II ТО във връзка с т.д. № 1621/2013г., I т.о., парична гаранция по чл.309, ал.1 вр. чл.282, ал.2 ГПК в размер на 184 608,50 лева, внесена с платежно нареждане от 24.01.2013г., и е постановено на основание чл.82 ГПК представената парична гаранция да се внесе в приход на държавния бюджет. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима. Съгласно съобразителната част на т.3 от Тълкувателно решение №6/2014г. от 23.10.2015г. по тълк.д. № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, при надлежно сезиране с молба за освобождаване на внесени като гаранции суми, компетентният съд се произнася с определение или разпореждане, с което уважава или оставя без уважение същата. Актът, с който съдът се произнася, не подлежи на обжалване, доколкото същият не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК: не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законодателят изрично е предвидил неговото обжалване. С това определение или разпореждане не се решава спор по същество и не слага край на делото. Предвид изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, тъй като с нея се обжалва окончателен акт, спрямо който е недопустимо осъществяването на контрол за правилността му. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК