Определение № 402 от 12.08.2024 г. на ВКС по н. д. № 735/2024 г.

Производството е по реда на чл.44,ал.1 НПК. С определение №420/07.08.24 г., постановено по Н.Ч.Д.143/24 г., съдия при ОС-Варна е прекратил съдебното производство по посоченото дело и е повдигнал спор за подсъдност с РС-Варна, решаем от ВКС на РБ. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като прегледа данните, предоставени му от спорещата страна в рамките на образуваното пред него производство, по което се очаква спешно произнасяне, намери за установено следното: На 27.10.23 г.прокурор от ОП-Варна е направил искане до ОС-Варна на основание чл.72,ал.1 НПК, за вземане на мярка за обезпечение на глоба по съответно досъдебно производство спрямо извършилия престъпление по чл.354 В,ал.1 НК П. В. В., чрез налагане на запор върху определени движими вещи. Видно от обстоятелствената част на искането, по същото производство е привлечен и втори обвиняем, а именно Д. Д. за осъществени от него деяния по чл.354 А,ал.3,т.1 НК и по чл.354 В,ал.1 НК. Със съответно постановление било дадено указание на Д. да бъде предявено ново обвинение по чл.354 А,ал.2,изр.2,пр.4 вр.ал.1,пр.4 НК. Но това, видно и от финалната част на искането, още не било сторено. Независимо че към момента на отправяне на съответната претенция, очевидно на двамата обвиняеми са били повдигнати обвинения само за престъпления, разглеждани от районен съд /в чл.35,ал.2 НПК не фигурират нормите на чл.354 А,ал.3 и на чл.354 В,ал.1 НК/, с определение №588/01.11.23 г. по Н.Ч.Д.143/23 г.съдия при ОС-Варна е допуснал по силата на чл.72 НПК исканото обезпечение чрез запор на определени вещи на обвиняемия П. В.. В самото определение не се засяга никакъв друг текст на НК, освен чл.354 В,ал.1 НК,относим към престъпната дейност на обсъжданото лице. На л.16 от касационното частно дело е приложена молба от П. В., с която е предявена претенция пред РС за вдигане на запора, тъй като на 05.07.24 г. лицето е осъдено с влязъл в сила съдебен акт,сключвайки споразумение по Н.О.Х.Д.2186/24 г.по описа на 45 състав на РС-Варна. Твърди се,че искателят е заплатил наложената му глоба в размер на 3 000 лв., поради което се налага отмяна на наложения запор. С разпореждане №5024/23.07.24 г., постановено по споменатото дело от съдия при РС-Варна молбата е изпратена за разглеждане на ОС-Варна, тъй като независимо че двамата посочени по-горе обвиняеми са осъдени за извършени от тях престъпления, подсъдни на РС /за В. по чл.354 В,ал.1 и чл.354 А,ал.3 НК и за Д. по чл.354 В,ал.1 НК- в съучастие по този текст/ и на ОС за Д. /сключил споразумение пред ОС-Варна за деяние по чл.354 В, ал.2, изр.2,пр.4 вр.ал.1,изр.1,пр.4 НК/ и независимо че запорът е наложен само на лице, чието производство е разгледано единствено от районен съд, компетентен бил съдът, допуснал обезпечението, т.е.,ОС- Варна. С определение №420/07.08.24 г., постановено по Н.Ч.Д.1431/23 г., съдията при ОС-Варна, допуснал първоначалното обезпечение, е повдигнал актуалната препирня за подсъдност, тъй като съгласно чл.309,ал.5 НПК постановилият присъдата съд следва да се произнесе и по обезпечителните мерки за гражданските искове, разноските по делото,глобата и конфискацията, ерго,това е РС-Варна. Въпреки че първоначалните данни по делото,съгласно съдържанието на направеното искане за обезпечение от страна на държавното обвинение, не се схожда с допускането на обезпечение от Окръжен съд, тъй като към онзи момент на обвиняемите са били предявени обвинения за извършени от тях престъпления, подсъдни на РС, така или иначе ОС е допуснал обезпечението чрез запор на вещи само на В.. Цялостната деятелност на последния обаче е била разгледана по съответен ред от съответен районен съд и след произнасяне на осъдителен съдебен акт, включващ и произнасяне по обезпечената дължима глоба. Затова именно този съд следва да вземе отношение по всички последици от осъждането на В., включително и по мерките за обезпечение на глобата конкретно /за каквато става дума в настоящото производство/, а не горестоящият в случая съдебен орган, постановил първоначалното обезпечение. Ето защо, макар и позоваването от страна на съдията при ОС-Варна на разпоредбата на чл.309,ал.5 НПК да не е коректно, доколкото в същата става дума за произнасяне по отношение на оправдан подсъдим, какъвто В. не е, самият извод за това кой съд трябва да разгледа молбата на осъдения за отпадане на запора, е верен. ВКС не може да се въздържи да не спомене, че е повече от неясно /освен при зачитане на съвременните компютърни технологии и подвеждането при създаване на нов текст на основата на стар/ как съдията при ОС-Варна се е запознал с материалите по делото съгласно чл.429,ал.2 НПК, въз основа на което е формирал своите изводи. Тази норма се отнася към предложение за прилагане на принудителни медицински мерки, каквито в процесния случай категорично няма данни да са предприемани. Водим от гореизложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение