Определение № 817 от 03.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 139/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Й. Т. Т., чрез адвокат Кацаров, против определение № 1455/06.12.2024 г., постановено по адм. дело № 79/2023 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу отказ обективиран писмо с изх. № 94-00-150/21.03.2023 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията /АВ/ и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят по подробно изложени доводи оспорва определението като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно е приел, че оспореното писмо не е индивидуален административен акт. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на жалбата по същество. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 30лв. Ответникът –Агенция по вписванията не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение при извършената служебна проверка, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Й. Т. Т. срещу писмо с изх. № 94-00-150/21.03.2023 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията (АВ), с което отказано искането на жалбоподателя за заличаване на личните му данни, съдържащи се в публикувания учредителния акт, обявен в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Съдът е приел за установено, че Й. Т. Т. е подал до Агенция по вписванията заявление вх.№ 94-00-150/07.03.2023 г. В заявлението е посочил, че в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на дружеството "Посеви 2014" ЕООД е установил, че по партидата на дружеството, в полето актуален учредителен акт, е публикуван учредителен акт на дружеството, който съдържа негови лични данни. Заявил, че желае личните му данни да бъдат изтрити/заличени по начин, по който да не бъде идентифициран от трети лица. Изрично отбелязал, че ако органът приеме, че е предоставил личните си данни на основание чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, оттегля съгласието си данните да бъдат обработвани чрез публикуването/обявяването им в учредителния акт по партидата на дружеството. Посочил, че заявлението отправя на основание Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. С оспореното писмо изх.№94-00-150 от 21.03.2023 г. ответникът е отговорил, че след извършена проверка в базата данни на ТРРЮЛНЦ по партидата на търговеца се установило, че на 05.02.2015 г. жалбоподателят Й. Т. е заличен като едноличен собственик на капитала и управител на „Посеви Груп“ ЕООД, ЕИК 203153633 и към настоящия момент по партидата на дружеството като едноличен собственик на капитала и управител е вписана Ж. Радионова. Посочено е, че във връзка с извършената промяна в обстоятелствата в търговския регистър е обявен изменен учредителен акт, който не съдържа лични данни на Т., като съгласно чл.2, ал.3 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) представеният от Т. учредителен акт при първоначалната регистрация на „Посеви Груп“ ЕООД се съхранява в електронното дело на търговеца. При така установеното, за да отхвърли оспорването срещу издаденото от изпълнителния директор на АВ писмо, първоинстанционният съд е приел, че то има уведомителен характер, тъй като с него се дават разяснения и указания относно приложимия ред във връзка с искането за заличаване на личните данни на заявителя и същевременно с него не се създават задължения за адресата, не се ограничават негови права, не се засяга правната сфера на жалбоподателя, поради което не представлява индивидуален административен по смисъла на чл. 21 от АПК. Позовал се е на извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на дружеството, от която е установил, че е достъпен актуален учредителен акт на „Посеви 2014“ ЕООД, в който не се съдържат и не са видими за трети лица лични данни на жалбоподателя, тъй като е вписано друго лице, като едноличен собственик на капитала. Съдът не е направил фактически установявания и липсват мотиви относно вписването на посочените лични данни в партидата на дружеството „Посеви груп“ ЕООД, което е предмет на отговора, даден от Агенция по вписвания. С оглед изложеното съдът е обосновал крайния извод за недопустимост на жалбата, поради липсата на правен интерес, както и поради липсата на годен за оспорване административен акт. Оставил е жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. В подаденото от Т. заявление до АВп., се сочи, че заявителят, в качеството си на субект на данни, упражнява правото си на изтриване на отнасящите се до него лични данни, които се съдържат в публикувания по партидата на дружеството „Посеви 2014“ ЕООД учредителен акт. Заявлението за заличаване на лични данни е подадено от Т. в качеството му на субект на данни по смисъла на чл. 4, параграф 1 от ОРЗЛД. В качеството си на такъв той разполага с правата по чл. 15 – 22 от ОРЗЛД, чиято ефективна съдебна защита е гарантирана с разпоредбите на чл. 79 от ОРЗЛД. В случая, първоинстанционният съд е тълкувал погрешно искането за заличаване на лични данни и в нарушение на предвидената в ОРЗЛД изрична уредба относно гарантирането на ефективна съдебна защита на правата на субектите на данни, установени в същия Регламент. Оспореното писмо на изпълнителния директор на АВп. на практика обективира отказ да бъде уважено искането на заявителя за изтриване на личните му данни. Този отказ засяга правата и законните му интереси, поради което подлежи на съдебен контрол. АВп, като администратор на лични данни, е сезирана от физическо лице с искане да бъдат изтрити негови лични данни, обявени на сайта на Търговския регистър, поле "Актуален учредителен акт" по партидата на "Посеви 2014 "ЕООД, ЕИК 203089472. Органът се е позовал на уредбата, съдържаща се в ЗТРРЮЛНЦ, с каквото искане не е бил сезиран и освен това е изложил твърдения и изводи за друго търговско дружество – „Посеви Груп“ ЕООД, ЕИК 203153633, а не за това, за което е бил сезиран. По тези съображения, като е приел жалбата на Т. за недопустима, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото, административният съд е постановил съдебен акт при неправилно приложение на материалния закон. Съдът не е съобразил, че в заявлението и акта са посочени две различни търговски дружества, като в съдебния акт не са изложени фактически и правни съображения относно вписването на лични данни на жалбоподателя по партидата на дружеството, посочено в оспорения акт. При преценката относно характера и правното действие на оспореното писмо следва да се съобрази и предвидената в чл. 79 на Регламент (ЕС) 2016/679 специална уредба на правото на ефективна съдебна защита срещу администратор на лични данни. Съгласно цитираната разпоредба, без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с Регламента. На правото по чл. 79 от Регламента съответства разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, чиято редакция гласи, че при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административно процесуалния кодекс. Именно въз основа на тези разпоредби, гарантиращи правото на достъп до съд на всеки субект на данни, който твърди нарушено право на законосъобразно и добросъвестно обработване на личните му данни, първоинстанционният съд е следвало да приеме за разглеждане по същество жалбата на Т. срещу процесното писмо. Обжалваното определение на АС - Ямбол следва да бъде отменено като неправилно, а делото – върнато на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия с постановяване на акт по същество на спора, съобразно сочените от жалбоподателя фактически основания и правни доводи. С оглед на изхода на делото, въпросът за основателността на сторените от страните разноски по делото ще бъде решен в хипотезата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение