Определение № 1146 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 130/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Събев, изтърпяващ наказание “лишаване от свобода” в Затвора в [населено място], подадена чрез процесуален представител адв. С. Йорданова, против Определение № 2138 от 21.11.2023г., постановено по административно дело № 171/ 2023г. по описа на Административен съд- Плевен, с което е оставена без разглеждане исковата му молба с вх. № 1226/ 28.02.2023г. на Административен съд- Плевен и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател развива доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон. Твърди, че е налице настъпила вреда, вследствие на действия на ответника. Иска отмяна на определението на административния съд. Върховният административен съд, счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на М. Събев, с която е предявен иск срещу Административен съд- Плевен с правно основание чл. 2в, ал.1, т. 1 от ЗОДОВ, чл. 7 във връзка с чл. 5 от Конституцията на Република България и чл. 6, §1 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 46 000 лева, ведно с лихвата, считано от момента на увредата до окончателно изплащане на главницата. Първостепенният съд приел, че основание за завеждане на иска е Определение № 413/ 21.02.2023г. по адм. дело № 149/ 2023г. на Административен съд- Плевен, с което била оставена без разглеждане жалбата на Събев срещу Заповед № Л-55/ 10.01.2023г. на Началника на Затвора [населено място] и производството било прекратено. В хода на съдебното производство съдът е изискал да бъде представено за послужване административно дело № 149/ 2023г. на АС Плевен. В отговор е получено Писмо с изх. № 1558/26.10.2023г., че делото не може да бъде представено, тъй като е висящо по подадена от Събев касационна жалба срещу Определение № 413/ 21.02.2023г., по която е образувано КАД № 236/ 2023г. по описа на АС- Плевен, тричленен състав. Съдът приел исковата молба за недопустима, поради отсъствието на първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата за вреди- незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие. Посочил и фактът, че съдебното производство по обжалване на Определение № 413/ 21.02.2023г. не е приключило. В допълнение било посочено, че с исковата молба не е конкретизирано фактическо основание за ангажиране отговорността на държавата за съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Така постановеното определение е ПРАВИЛНО. Неоснователни са доводите, изложени в частната жалба за неправилност на определението. Частната жалба има за предмет прекратителния съдебен акт- чл.229, ал.1 АПК и не може да служи за отстраняване на нередовността на исковата молба. От адм. съд на база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в обжалваното определение са формирани след анализ на възприетите факти. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Настъпилите вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от актовете, действията или бездействията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ вредите трябва да са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Никъде в исковата молба и в уточненията към нея не се съдържат доводи за нарушаване на норми от правото на ЕС. Исковата претенция се основава на постановеното Определение № 413/ 21.02.2023г., с което била оставена без разглеждане жалбата на Събев срещу Заповед № Л-55/ 10.01.2023г. на Началника на Затвора [населено място], с която на лишения от свобода е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ по чл.101, т.1 от ЗИНЗС. С Определение № 2132 от 20.11.2023г. по КАД № 236/ 2023г. по описа на АС- Плевен, обжалваното от Събев Определение № 413/ 21.02.2023г. по адм. дело № 149/ 2023г. на същия съд е оставено в сила. Обжалваният акт, е потвърден с окончателно съдебно определение на касационна инстанция. Предявяването на иск за обезщетение е допустимо само ако вредите са причинени от издаден в нарушение на закона административен акт- чл.4 ЗОДОВ, чл.203 АПК. При липсата на тази предпоставка, съдът правилно е прекратил делото без да разглежда исковата молба по същество на спора. Постановеното в този смисъл определение на административния съд следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК във вр. чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение