Определение № 5622 от 29.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5019/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Министъра на туризма, чрез процесуален представител, против определение № 3797 от 01.04.2024 г., постановено по адм. д. № 4836/2023 г. по описа на Върховен административен съд, Шесто отделение/ВАС/, с което по искане на "Интертур" ЕООД е допълнено определение № 1264/05.02.2024 година, постановено по адм. дело № 4836/2023 г. в частта за разноските и Министерство на туризма е осъдено да заплати на дружеството сумата 9 000 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят моли определението да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и иска намаляване на присъдените разноски, поради тяхната прекомерност. Ответника- "Интертур"ЕООД, чрез процесуален представител, в писмен отговор, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия, намира частната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С постановеното по делото определение № 1264/05.02.2024г. е оставена без разглеждане касационната жалба на Министъра на туризма срещу решение № 1846 от 22.03.2023г., постановено по адм. д. № 11488/2022г. на Административен съд София град /АССГ/ и е прекратено производството по делото. С обжалваното определение, постановено в производство по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, е допълнено прекратителното определение като на "Интертур"ЕООД е присъдена сумата 9 000 лева - разноски,а именно заплатено адвокатско възнаграждение. Приема, че предвид изхода на делото на ответната страна се дължат всички разноски за касационната инстанция, поискани са в срок и са доказани по размер. С поведението си ответното дружество не е станало причина за завеждане на касационното производство пред ВАС. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК когато съдът Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В случая разноските са присъдени предвид своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника, представените доказателства за действително заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че съдът не е отчел при решаване на искането за допълване, че претендираните разноски, в размер на 9 000 лева е несправедлив, необоснован и не е съобразен с действителната правна и фактическа сложност, поради което е прекомерен и следва да бъде намален. Следва да се подчертае, че съдът не присъжда разноските служебно, а за да се присъдят същите трябва да има изрично волеизявление на страната по делото, което трябва да е направено най – късно до приключване на устните състезания по делото. В т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Съображенията са, че тази претенция съставлява искане, свързано със спорния предмет. След приключване на последното съдебно заседание пред съответната инстанция страните не могат валидно да осъществяват процесуални действия, затова искането за разноски трябва да бъде направено най - късно в това заседание. Предвид правилото на чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се има предвид и че практиката на ВКС разпростира това разрешение и за възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като същите съображения важат и за него като процесуално действие (определение № 36/26.01.2015 г. по ч. гр. дело № 5936/14 г., I г. о., определение № 18/31.01.2017 г. по гр. д. № 2182/2016 г., I г. о, определение № 130/05.05.2017 г. по гр. д. № 152/2017 г., III г. о. на ВКС и др.). За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само когато страната, поради характера на процеса, не е могла да вземе участие в него. В случай обаче, че същата има възможност и/или ако участва в производството, но не прави искане за присъждане на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в намален размер, възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК не може да бъде заявено, респективно уважено, впоследствие. В настоящия случай процесуалните представители на министъра на туризма са имали възможност да направят възражение за прекомерност на сторените в производствата разноски от адвоката на ответниците в заседанието проведено на 15.01.2024 г., когато са приключили устните състезания и разглеждането на делото, но на това заседание министъра не се е представлявал от процесуален представител и по делото не е депозирано писмено становище от негова страна с възражение за сторените от насрещната страна разноски, поради което направените възражения от частния жалбоподател са неоснователни. Министъра на туризма не е изразил становище и по изпратеното му искане за изменение и допълване в частта за разноските, с тяхното присъждане. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия,