Определение № 3761 от 09.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2339/2026 г.
ВКСIII гражданско отделение09.07.2026 г.докладчик Маргарита Георгиева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Г. Й. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение № 454/10.11.2025 г. по възз. гр. д. № 767/2025 г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 947/13.06.2025 г. по гр. д. № 4883/2024 г. по описа на Районен съд – Русе. ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2339/2026 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Г. Й. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение № 454/ 10.11.2025 г. по възз. гр. д. № 767/2025 г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 947/13.06.2025 г. по гр. д. № 4883/2024 г. на Районен съд – Русе, с което е отхвърлен предявеният от молителя срещу К. Й. М. иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 460,10 лв. - обезщетение за лишаване от ползване за периода от 01.04.2022 г. до 30.09.2024 г. на 6,76 кв.м от гараж № 6, с площ от 25 кв. м, придобит от ответницита с Постановление за възлагане № 144/21.11.2016 г. на ТД на НАП- Варна. От ответната страна не е постъпил отговор на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане по следните съображения: Молбата за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 ГПК освен посочване на конкретното основание за отмяна, трябва да съдържа и точно и мотивирано изложение на факти, попадащи в някоя от хипотезите на чл. 303, т. 1 - т. 7 ГПК, като това е условие за нейната редовност. Според разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, общото във всички предложения на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК, или с установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК, в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. Това тълкуване се извежда и от разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, посочваща изрично съдебния ред, като надлежен за установяване на престъпните обстоятелства и нормата на чл. 305, ал. 1, ал. 2 ГПК, която свързва срока за подаване на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК именно със съдебното решение или с присъдата. В случая, въпреки дадените от съда на страната указания за представяне на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, твърдения за наличието на установяване по описания ред на посочените в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК обстоятелства не са посочени от молителя Г. М.. Няма и представени доказателства, които да обосновават хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК - липсва влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, с които да е установена неистинност на документ и на заключение на вещо лице, на които е основано влязлото в сила решение на Окръжен съд – Русе. Приложените по настоящото дело документи – акт за установяване годността на приемане на строеж от 16.01.2023 г., удостоверение № 22/22.01.2013 г. на [община] и нотариален акт № 115/28.07.2009 г., не представляват доказателства, установяващи посочените в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК обстоятелства. Освен това, изложените в молбата за отмяна доводи представляват оплаквания за неправилност и необоснованост на влязлото в сила решение, които не са предмет на производството по чл. 303 ГПК. С т.10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК, ВКС, се прие, че молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от изчерпателно уредените основания по чл.303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК, е недопустима. Както се посочи, наведените от молителя оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон от инстанциите при постановяване на съдебните актове, са неотносими за предмета на отменителното производство по чл. 303 и сл. ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая, както се посочи, предпоставките за допустимост на молбата за отмяна в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, не се установяват, поради което същата следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение