Определение № 91 от 02.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 1026/2014 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл.44, ал.1 НПК по спор за подсъдност между Районния съд в гр. Дупница и Районния съд в гр. София. Прокурорът изразява становище, че компетентен да разгледа делото е Районният съд в гр. София. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, установи следното: Директорът на Държавна психиатрична болница „Св.И. Р.”, гр. Нови Искър, отправил до Софийския районен съд искане по чл.154, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/ за вземане на решение за провеждане на задължително лечение на А. Р. И. с настоящ адрес с.Ст., община К., област Кюстендил. Съдията-докладчик приел, че делото е подсъдно на Районния съд в гр. Дупница по силата на чл.156, ал.1 от ЗЗ и му изпратил делото. Сезираният по този ред съд повдигнал спор за подсъдност, като се позовал на разпоредбите на чл. 156, ал.1 и чл.154,ал.3 от ЗЗ. Настоящият съдебен състав споделя позицията на Районния съд в гр. Дупница. А. Р. И. е приет в Държавна психиатрична клиника „Св.И. Р.”, гр. Нови Искър, на 13.05.2014 г. Нейният ръководител, д-р Ц. Г., с мотивирано искане от 15.05.2014 г. заявила необходимост от провеждане на задължителното му лечение пред съда по местонахождението на лечебното заведение – Софийския районен съд. В разпоредбата на чл.156, ал.1 от ЗЗ са регламентирани два варианта за подсъдност на исканията за задължително настаняване и лечение на лицата по чл.155 от ЗЗ – първият ги поставя в компетентност на районния съд по настоящ адрес на лицето, а вторият, визиращ случаите на чл.154 от ЗЗ – на районния съд по местонахождението на лечебното заведение. Общото и в двете хипотези е обвързаността на компетентния съд с последното местоживеене на настаняваното лице, обяснима както с възможността за по-лесното му обгрижване, така и с необходимостта от изследване на нуждите на общността от негативни прояви на болестта му. В конкретния случай няма спор, че А. Г. е в болницата в гр. Нови Искър, поради което компетентен е Софийският районен съд. Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,