Определение № 4976 от 01.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3939/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. В. В. срещу определение № 4251 от 26.09.2024 г. по гр. д. № 3491/2024 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба с вх. № 5721 от 04.09.2024 г. за отмяна на влязлото в сила определение № 22/ 17.01.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 462/ 2022 г. на Великотърновски апелативен съд. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като определението на апелативния съд, в частта му, в която е осъден да заплати 15 лв. – държавна такса, подлежи на отмяна, защото в тази част същото се ползва със сила на присъдено нещо. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалвания акт, съставът на ВКС е приел, че с влязлото в сила определение № 22/ 17.01.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 462/2022г. на Великотърновски апелативен съд е потвърдено разпореждане № 261/23.11.2022 г. по гр. д. № 395/ 2022 г. на Ловешки окръжен съд, с което е върната частната жалба на Г. В. срещу постановеното от същия съд по същото дело определение № 681/27.09.2022 г., поради неотстраняване в срок на констатираните от съда нередовности. Съобразил е, че съгласно т.6 ТР № 7/2014/ 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС, не подлежат на отмяна по реда на чл. 307 ГПК влезлите в сила определения, преграждащи по - нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, каквото не е процесното. Поради това е намерил, че подадената от жалбоподателя молба за отмяна е недопустима и като такава я е оставил без разглеждане. Атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Производството по Глава ХХIV ГПК - "Отмяна на влезли в сила решения" урежда защитата на страната срещу неправилни съдебни актове, с които правният спор е разрешен със сила на пресъдено нещо. Определението на Великотърновски апелативен съд, чиято отмяна е поискана, не е от тази категория актове. То е постановено по реда на чл. 274 и сл. ГПК и с него е потвърдено разпореждане на Ловешки окръжен съд, с което е върната частната жалба на Г. В., поради неотстраняване в срок на констатираните нейни нередовности. С определението на апелативния съд не се разрешава правен спор и не се формира сила на пресъдено нещо. То не е и определение, постановено по отказ от иск, ползващо се със сила на пресъдено нещо, поради което не е от кръга актове, които могат да бъдат отменяни по реда на чл. 303 и сл. ГПК, включително в частта относно присъдените разноски. В последната част то не подлежи на самостоятелен контрол, извън предвидения специален ред за защита по чл. 248 ГПК. Това е задължителното тълкуване, дадено в т. 6 ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, което е съобразено от състава на ВКС, Четвърто гражданско отделение, който поради това правилно е намерил подадената молба за отмяна за недопустима. По изложените съображения, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение