Определение № 12538 от 05.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8918/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по частна жалба на Сдружение „Училищен футболен клуб Ботев- София“ срещу Определение № 9893 от 21.03.2025 г. по адм. дело № 259/2025 г. по описа на Административен съд София град/АСССГ/, с което е оставена без разглеждане жалбата на сдружението срещу Заповед № 184/22.10.2024г. на директора на 19 СУ „Елин Пелин“ София и е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди, че съдът неправилно е приел, че сдружението няма правен интерес от оспорването на заповедта. Твърди, че незаконосъобразно ответното училище е препятствало възможността на частния жалбоподател да бъде изпълнител на извънкласните дейности. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за решаване по същество. По делото е постъпила и частна жалба от ДИРЕКТОРА НА 19 СУ „Елин Пелин“ София срещу постановеното по същото дело определение № 15211/ 06.05.2025г., с което е оставено без уважение искането му за изменение на Определение № 9893 от 21.03.2025 г. по адм. дело № 259/2025 г., в частта за разноските. След като обсъди изложените основания в частните жалби и представените по делото доказателства, съдът установи следното: Частните жалби са подадени срещу съдебни актове, подлежащи на обжалване, от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. По същество частните жалби са неоснователни. По отношение жалбата на Сдружение „Училищен футболен клуб Ботев- София“. С оспорената заповед № 184/22.10.2024г., на основание чл.258,ал.1, ч259,ал.1 от Закона за предучилищното и училищно образование са определени извънкласните дейности и изпълнителите им в 19 СУ, за учебните учебната 2024/2025 г. до учебната 2028/2029 година. За да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото, административният съд е основал съдебния си акт на чл. 159, т. 4 от АПК. Конкретните съображения на съда са, че жалбоподателят не е адресат на атакувания административен акт и същият не засяга правната му сфера, доколкото сдружението не е сред лицата допуснати до избор на изпълнител на извънкласните дейности. Обжалваното определение е правилно. Между страните няма спор, че частният жалбоподател Сдружение „Училищен футболен клуб-Ботев -София " не е адресат на оспорваната заповед на директора на 19 СУ "Елин Пелин“ София, както и че същият не е участвал в обявения конкурс за осъществяване на извънкласни дейности през сочените по- горе учебни години. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях или за които те пораждат задължение. Това обуславя и изискването за наличие на личен, пряк и непосредствен правен интерес от обжалване, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. Неблагоприятно засягане е всяка правна последица от административен акт, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаване на административния акт. Наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, при това доказателствената тежест се носи от оспорващия. За наличието й съдът следи служебно. В случая, частният жалбоподател не е установил наличието на пряк и непосредствен личен правен интерес от обжалване на оспорваната заповед като предпоставка за допустимостта на процесуалното право на жалба. Ирелевантни са причините за неучастие в конкурса и подадено заявление след изтеклия срок за кандидатстване. По отношение частната жалба на директора 19 СУ „Елин Пелин“. С определение № 15211/06.05.2025г. постановено по адм. дело № 259/ 2025г. АССГ е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател за допълване на определение № 9893/21.03.2025г., за присъждане в негова полза разноски, в размер на 900 лева. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че искането е неоснователна. До постановяване на определението, чието допълване се претендира, ответната страна- директора на 19 СУ не е претендирала присъждане на разноски, нито е ангажирала доказателства за разходване на средства в тази насока. За първи път искане за присъждане на разноски и доказателства за извършването им са предявени и представени едва с молбата за допълване. Съгласно разпоредбата на чл.80 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 АПК- страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. С оглед изхода на спора разноските в настоящото производство са в тежест на страните, така както са ги сторили. Водим от горното, Върховният административен съд, Пето отделение