Определение № 78 от 04.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4150/2021 г.

ВКСIV гражданско отделение04.03.2022 г.докладчик Мария Христова

Диспозитив

ДОПЪЛВА определение №60850/22.11.2021г., постановено по настоящото гр. дело № 4150/2021 г. на Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, относно разноските по делото, както следва: ОСЪЖДА Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, ЕИК[ЕИК], [населено място], да заплати на адвокат Е. Е. П., адвокат от САК, с адрес [населено място], [улица], ет.5, сумата 600лв., представляваща разноски за процесуално представителство в касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производство по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх.№69169/30.11.2021г. от М. А. Д., чрез адвокат Е. Е. П., за допълване на постановеното по делото определение №60850/22.12.2021г., чрез произнасяне и присъждане на направените от молителя разноски за процесуално представителство, определени по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, на основание чл.248 от ГПК. Ответникът по молбата Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с писмен отговор, изразява становище за неоснователност на искането. Твърди, че към отговора на касационната жалба не е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, поради което страната няма право да иска изменение на съдебния акт в частта за разноските. Твърди, че в молбата не е посочено на коя от хипотезите на чл.38 от Закона за адвокатурата се позовава страната и не са представени доказателства за осъществяване на условията по чл.38 от закона. Излага още, че искането за присъждане на сумата от 600лв. адвокатски хонорар е прекомерно. Действително, сочената сума не надвишава минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №1/2004г., но то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, продължителността на процеса и инстанцията, за която се претендира същото. При уважаване на молбата, в полза на страната следва да се присъди възнаграждение под минималния размер, който е несъразмерно висок, с оглед положения труд и обем от извършени действия. Молбата е подадена е от процесуално легитимирано лице и в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Със същата съдът е сезиран с искане за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските, по реда на чл.248 от ГПК, поради което същото е допустимо, независимо от липсата на представен списък по чл.80 от ГПК /в този смисъл е т.8 от ТР №6/2012г. ОСГТК на ВКС/. Разгледана по същество, молбата е основателна. С подадения от М. А. Д. отговор на касационната жалба, т.е. своевременно, молителят е поискал присъждане на направените от него разноски за процесуално представителство по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Към отговора е приложен Договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено осъществяване на безплатно процесуално представителство по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Съдът не се е произнесъл по заявената претенция за присъждане разноските с постановеното по делото определение №60850/22.11.2021г., с което не е допуснато касационно обжалване по подадената от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет касационна жалба. Настоящият състав намира, че изявлението за оказване на безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаването му е: правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна; липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК. В този смисъл е и трайно формираната съдебна практика на ВКС по приложение на чл.38 от ЗА. Още повече, че в конкретния случай по делото е представен и договор за осъществяване на безплатно процесуално представителство на страната пред касационната инстанция, по реда на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата. С оглед на горното, съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК касаторът Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет дължи и следва да бъде осъден да заплати на адвокат Е. Е. П., адвокат от САК разноските за процесуално представителство пред касационната инстанция, определени по реда на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 600лв. Налице са предвидените в чл.248 от ГПК предпоставки за допълване на постановеното по реда на чл.288 от ГПК определение, поради което искането в този смисъл следва да бъде уважено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

13