Определение № 7690 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12137/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на Л. Й. Д. от гр. София против определение № 39017 от 25.11.2025г., постановено по адм.д. № 12005 по описа за 2025г. на Административен съд – София град в частта му, с която на частната жалбоподателка е отказано предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство. Релевира оплакване за неправилност на определението и иска отмяната му на основанията, посочени в чл. 209, т.3, вр. чл. 236 АПК. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С определение № 39017 от 25.11.2025г., постановено по адм.д. № 12005 по описа за 2025г. на Административен съд – София град съдът се е произнесъл по искане на частната жалбоподателка за освобождаване от внасяне на държавна такса за предявен от нея иск по чл. 1 ЗОДОВ за заплащане на неимуществени вреди от 30000 лв., понесени от нея за период от 30 години, произтичащи от недопускане до конкурс в Институт по български език при Българска академия на науките през 1996г. Съдът е освободил ищцата от внасяне на държавна такса ,предвид установения й нисък доход, но е отказал предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 23, ал.2 ЗПП. Съдът се е мотивирал с наличие на предпоставки по чл. 24 от Закона за правната помощ. Така постановеното определение в частта, подлежаща на обжалване, е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 23, ал.2 ЗПП системата за правна помощ, освен в хипотезата на чл. 23, ал.1, обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В тези случаи лицето не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ. Законът посочва, че по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът, съответно председателят на НБПП, прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът, съответно председателят на НБПП, формира преценката си, като взема предвид:1. доходите на лицето или на неговото семейство;2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта;7. други обстоятелства. Според чл. 24 ЗПП Правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя:1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима; Видно от доходите на ищцата, същата няма средства да си осигури сама адвокатска помощ, поради което и е освободена от заплащане на държавна такса. Съдът обосновано е приел, че предоставянето на безплатна правна помощ би била неоправдана от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, както и че исковата претенция би била недопустима или неоснователна, предвид настъпването на давността от 5 г. върху вземането, като се има предвид, че увреждането е настъпило през 1996г. Това означава, че вероятността да бъде уважено възражение за давност е голяма и ищцата би била натоварена с разноските на насрещната страна при отхвърляне на иска или прекратяване на делото, както и че ще следва да възстанови средствата за правна помощ в полза на Бюрото за правна помощ. Правилно съдът е отказал предоставянето на правна помощ. Определението следва да се остави в сила като правилно и обосновано. Водим от изложеното, Върховният административен съд