Определение № 4775 от 07.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2836/2026 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Н. Б. срещу разпореждане № 700 от 24.03.2026 год. на Председателя на Трето гражданско отделение при Гражданска колегия на Върховния касационен съд, с което е отказано образуването на гражданско производство по частна жалба с вх. № 2580 от 09.02.2026 год. срещу определение № 569 от 09.02.2026 год. по ч. гр. дело № 233/2026 год. на ВКС, III г. о., ГК и на М. Н. Б. е указано, че последователно създаваната верига от недопустими молби и жалби съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е постановено в нарушение на чл. 3 ГПК и противоречи на правото на защита и принципите за справедлив процес. С разпореждането на практика се въвеждала предварителна забрана за администриране на бъдещи частни жалби и молби, а същевременно процесуалната недобросъвестност не можело да бъде презюмирана. По този начин бил нарушен принципът на пропорционалност /въведена била обща мярка с неограничен обхват/. След постановяване на разпореждането жалбоподателят бил подал молба по чл. 303 ГПК, по която обаче не бил постановен незабавен отказ за разглеждане. Ето защо моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК акт на ВКС с преграждащ характер, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. М. Н. Б. подава поредица от частни жалби по вече приключило с окончателен съдебен акт дело. Такава поредна е и частната му жалба до ВКС с вх. № 4889 от 17.03.2025 год. срещу определение № 352 от 29.01.2025 год., постановено по ч. гр. дело № 47/2025 год. по описа на ВКС, ІV г. о., ГК, поправено с определение № 1428 от 24.03.2025 год. /за което е посочено, че не подлежи на обжалване/, с което е потвърдено определение № 4550 от 10.10.2024 год., постановено по гр. дело № 3622/2024 год. по описа на ВКС, ІІІ г. о., ГК. Частната жалба е върната като процесуално недопустима с определение № 2916 от 06.06.2025 год., постановено по ч. гр. дело № 1831/2025 год. по описа на ВКС, ІІІ г. о., ГК. Това определение също е обжалвано с частна жалба с вх.№ 235 от 07.01.2026 год. и е било потвърдено с определение № 569 от 09.02.2026 год., постановено по ч. гр. дело № 233/2026 год. на ВКС, ІІІ г. о., ГК, като на страната е било изрично указано, че този акт е окончателен. Независимо от това и въпреки законовата уредба М. Н. Б. е подал поредна частна жалба с вх. № 2580 от 09.02.2026 год. срещу необжалваемо определение на тричленен състав на ВКС, като отказът да бъде образувано гражданско производство по същата е обоснован в обжалваното разпореждане с установеното обстоятелство, че жалбоподателят превратно упражнява процесуални права в нарушение на чл. 3 ГПК. Разпореждането е правилно. Страната е изчерпала всички правни средства за защита. Поредицата от процесуално недопустими частни жалби, подавани в продължение на години по делото, не преследва легитимен интерес и противоречи на изискването за упражняване на предоставените процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави – чл. 3 ГПК. Законът не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на съда за връщане на подадена жалба. Липсата на подобно ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай. При разрешен със сила на пресъдено нещо материалноправен спор, подаването отново и отново на недопустими частни жалби от страната по този спор, а след това и явно неоснователни частни жалби срещу актове, с които предходната жалба е обявена за недопустима, явно противоречи на целта на уреденото в ГПК право на обжалване /като проявна форма на правото на защита/ и създава неоправдана работа на съда, несъвместима с реалните му функции. Съдът не следва да остава безучастен към опитите за използване на съдебния процес за нетипични цели и е длъжен да вземе съответни мерки, в т.ч. да преустанови действията, съставляващи злоупотреба с право, каквото изискване поставя и нормата на чл. 6 ЕКЗПЧОС. Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,