Определение № 9607 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9952/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217, ал. 4, изр. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от „Обединение Система 112“ ДЗЗД, гр. София, подадена чрез управителя Г. Г., приподписана от адв. Д. Трайков от Адвокатска колегия – Кюстендил, против определение № 775 от 06.08.2026 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията (Комисията, КЗК) по преписка, вх. № КЗК-384/2026 г., с което на основание чл. 217, ал. 4 от ЗОП, във връзка с чл. 217, ал. 1 и 2 от ЗОП, КЗК е оставила без уважение искането на настоящия частен жалбоподател за изменение на решение № 615/02.07.2026 год., постановено по преписка № КЗК – 384/2026 г., в частта за разноските. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение. Претендира се отмяната му. Ответникът по частната жалба – „ИТА ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, редовно уведомен. В постъпилия отговор на частната жалба, се излагат подробни съображения в които сочи, че Комисията за защита на конкуренцията е постановила законосъобразен акт. Моли съда да постанови определение с което да го остави в сила. Ответникът по частната жалба – Министерство на вътрешните работи, не взима становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима. Същата е подадена срещу подлежащо на обжалване определение, за което е предвидена изрична обжалваемост в закона – чл. 217, ал. 4, изр. 2 ЗОП. Частната жалба е подадена в срока по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 217, ал. 4, изр. 2 ЗОП и от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по преписка № КЗК - 348/2026 г. във връзка с постъпила жалба с вх. № ВХР-1147/07.04.2025 г. от „Обединение Система 112“ ДЗЗД срещу решение № D53979830/30.03.2026 г. на ВПД Административен секретар на МВР за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Техническа поддръжка на Национална система 112 и услугата е- Caal, открита с решение №F74531/21.11.2025г. на възложителя, с УИН 00752-2025-0098 ЦАИС ЕОП. С решение № 615/02.07.2026 год., постановено по преписка № КЗК – 384/2026 г., е оставена без уважение жалбата на „Обединение Система 112“ ДЗЗД срещу решение D53979830/30.03.2026 г. на ВПД Административен секретар на МВР за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с гореописания предмет. Постановеното по преписката решение е благоприятно за ответника, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 217, ал. 1 ЗОП с т.3 от посоченото решение в тежест на жалбоподателя е възложено да заплати на „ИТА Инженеринг“ ООД направените разноски в размер на 7200.00 евро с ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 217, ал. 2 ЗОП от страна на „Обединение Система 112“ ДЗЗД е направено искане за изменение на решението на Комисията в частта му за разноските по т. 3, по което е постановено оспореното пред настоящия състав определение. С обжалваното определение № 775 от 06.08.2026 г. на КЗК по преписка, вх. № КЗК-384/2026 г. е оставено без уважение искането на „Обединение Система 112“ за изменение на решение № 615 от 02.07.2026 г., постановено по преписка № КЗК – 384/2026 г., в частта за разноските по т. 3 от диспозитива. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че направеното в жалбата пред Комисията за защита на конкуренцията възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатското възнаграждение от възложителя, като не е насочено към евентуално претендирани разноски от заинтересованата страна „ИТА Инженеринг“ ООД. Комисията е приела, че съгласно актуалната правна уредба на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, възражението за прекомерност следва да е направено изрично по отношение на конкретно претедирани празноски, както да е мотивирано, поради което не е налице основание за изменение на решение № 615 от 02.07.2026 г., постановено по преписка № КЗК – 384/2026 г., в частта за разноските по т. 3 от диспозитива. Обжалваното определение е правилно. Според чл. 217, ал. 1 ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските в съответствие с уреденото в глава двадесет и седма и при условията и по реда на чл. 143 АПК. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 78, ал. 5, изр. първо ГПК (Изм. – ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г.), ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В жалбата на „Обединение Система 112“ ДЗЗД пред КЗК, не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по отношение „ИТА Инженеринг“ ООД. Комисията правилно е приела, че по възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се произнася само когато е сезиран, като не дължи служебно да мотивира възражението на страната, а следва само да провери налице ли са сочените от нея основания. При липса на надлежни основания за направеното възражение КЗК правилно е счела същото за неоснователно. По изложените съображения обжалваното определение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. чл. 236 АПК във вр. с чл. 216а, ал. 3 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,