Определение № 165 от 07.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4716/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Г., срещу определение от 15.11.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2740/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на Прокуратурата на Република България за възобновяване на производството по делото,, което е било спряно до приключване на гр. д. № 140/2015г. на БлОС с влязъл в сила съдебен акт. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи, че неправилно съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за възобновяване на производството, образувано по предявен иск по чл.42 ЗСГ/отм./, което е било спряно до приключване на гр. д. № 140/2015г., тъй като последното също е спряно с определение от 26.08.2020 г. по в. гр. д. № 1293/2020 г. на Софийски апелативен съд. Твърди се, че и двете дела, за които безспорно била налице връзка на обусловеност са спрени, всяко едно до приключване на другото, което било невъзможно да се осъществи, в случай, че и двете производства са спрени в хипотезата на чл. 229, т. 4 ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното определение и възобновяване на производството по гр. д. № 2740/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд. В срока за произнасяне съставът констатира, че е налице пречка за участие в разглеждането на делото на съдия Д. Стоянова – чл.22 ал.6 ГПК. Съдия Стоянова е член на съдебния състав, постановил решение №35 от 02.04. 2020г. по гр.дело № 3594/2018 год. на ВКС. Производството по това дело е образувано по касационна жалба, подадена от Р. Д. Д., А. Г. Д. и Д. Р. Д.чрез адв.Б. Б., и от В. А. С. чрез адв.И. С. срещу решение № 1489 от 15.06.18г. по в.гр.дело № 3880/17г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 2266 от 21.04.17г.на Окръжен съд - Благоевград по гр.дело № 140/15г. в частта, с която съдът е обявил за недействителен по отношение на Държавата договор за дарение, обективиран в нот.акт № 38, том I, рег.№ 487,н.д.№ 34/2013г.на нотариус с рег.№ 498 по регистъра на НК, и е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 135 ал.1 ЗЗД за обявяване недействителността спрямо Държавата на договор за продажба на недвижим имот от 6.02.15 г., обективиран в нот.акт № 21, том № 21, том I, рег.№ 336, дело № 20/15г. и вместо това е обявен договорът за недействителен по отношение на Държавата. С постановеното касационно решение е обезсилено решение № 1489 от 15.06.18г. по в.гр.дело № 3880/17г. на Софийски апелативен съд поради нарушаване на нормата на чл.229 ал.1 т.4 |ГПК. Постановено е връщане на делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, като в мотивите е формиран извод за обусловеност на иска по чл.135 ЗЗД от изхода на спора по чл.42 ЗСГ/отм./ и са дадени указания за спиране на производството до приключването на производството по иска по чл.42 ЗСГ /отм./.В изпълнение на тези указания с определение от 26.08.2020 г. по в. гр. д. № 1293/2020 г. на Софийски апелативен съд е спряно производството по предявените искове по чл.135 ЗЗД. Според настоящия състав участието на съдия Стоянова в производството по гр.д. № 3594/2018 год. на ВКС е пречка по смисъла на чл.22 ал.6 ГПК за участието й в разглеждането на настоящото производство, чийто изход зависи от отговора на въпроса каква е връзката на обусловеност между заявените претенции, коя от тях е обуславяща и коя обусловена спрямо другата. Доколкото с решението по гр.д. № 3594/2018 год. на ВКС е изразено становище по този въпрос, участието на съдията и в настоящото производство би породило у страните съмнение в неговата безпристрастност. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІI г.о.,