Решение № 2537 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7728/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Националната служба за охрана (НСО), чрез процесуален представител, против решение № 15499 от 08.05.2025 г., постановено по адм. д. № 10661/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С обжалваното решение е отменена заповед № 116/27.01.2023 г. на началника на Националната служба за охрана, с която К. Б. Ц. е преназначен от „главен инспектор“ в група 02, сектор 04 на отдел 01 в „главен инспектор“ в група 03, сектор 05 на отдел 02 и Националната служба за охрана е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е проверил материалната законосъобразност на заповедта, а направените изводи в решението са необосновани и не се подкрепят от доказателствата по делото. Счита, че решението е постановено без анализ и обсъждане на всички представени по делото доказателства, а изводите на съдебния състав не са мотивирани с конкретни съображения. Излага доводи в подкрепа на тезата си за превратно тълкуване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби, като съдът е достигнал до извод, че основание за издаване на заповедта е провеждането на процедурата по чл. 23 от Закона за Националната служба за охрана (ЗНСО). Твърди, че служебната необходимост е доказана, както с приложената към административната преписка докладна записка с рег. № В-1125 от 26.01.2023 г. на майор Т. К., така и с допълнително представените пред първоинстанционния съд справки, съдържащи данни именно за обстоятелствата, които обуславят служебната необходимост, в т.ч. ползвани отпуски, прекратени правоотношения, командировани служители и др. Счита, че органът правилно е приложил разпоредбата на чл. 106, ал.1 ЗНСО. Иска обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде решено по същество. Претендира разноски. Ответникът – К. Б. Ц., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в писмени бележки. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е заповед № 116/27.01.2023 г. на началника на Националната служба за охрана, с която на основание чл. 9, т. 1 и т. 7, предл. първо, чл. 10, ал. 4, предл. второ и чл. 106, ал. 1 и ал. 3 ЗНСО, във връзка с докладна записка с рег. № В-1125 от 26.01.2023 г. на майор Т. К. и посочената в същата служебна необходимост, свързано с изпълнението на охранителни задачи, К. Б. Ц. е преназначен от „главен инспектор“ в група 02, сектор 04 на отдел 01 в „главен инспектор“ в група 03, сектор 05 на отдел 02. Производството пред първоинстанционния съд се е развило при условията на чл. 226, ал. 1 АПК, след отмяна на първоначално постановеното решение № 7188/23.11.2023 г. по адм. дело № 1409/2023 г. на АССГ, с решение № 63/17.10.2024 г. по адм.дело № С-9/2024 г. на Върховния административен съд, пето отделение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд с определение № 22455 от 05.11.2024 г. е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ответника – началника на НСО, че следва да докаже фактическите основания, посочени в оспорената заповед и спазването на изискванията на закона при издаването й, както и, че в негова тежест е да ангажира доказателства относно напускането на служители и ползвани отпуски от служители на охраняван обект Шабла към НСО. Указал е на жалбоподателя, че в негова тежест е да докаже твърденията си в жалбата, от които черпи благоприятни правни последици; конкретно фактическите си твърдения за установеност и социални контакти в град София, че притежава солиден опит в личната охрана, че никога не е изпълнявал функции по физическа охрана на обект, както и за "досегашната месторабота". Решаващият съд е събрал нови писмени доказателства, представени от ответника, класифицирани в отделен том. Същият изрично заявява и в съдебно заседание, че не е проведена процедурата по чл. 23 ЗНСО във връзка с чл. 22 и следващите от Правилника за прилагането на ЗНСО и няма решение на Комисията във връзка с необходимостта от охрана на конкретния обект. За да отмени заповедта съдът е изложил съображения, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо условието по чл. 106, ал.1 ЗНСО "служебна необходимост" за издаване на оспорената по делото заповед, доколкото същата е издадена във връзка с охраната на конкретен обект. Съдът е достигнал до извод, че в представената по делото докладна записка с рег. № В-1125 от 26.01.2023 г. на майор Т. К., към която се препраща в оспорената заповед, бланкетно без конкретни данни е посочено, че зачестявали опити за проникване в охраняван обект, изтъкнати са и доводи за отсъствия на назначения персонал и направено предложение за назначаването на двама служители за охрана на обекта - обект Шабла, а след освобождаването на обекта, служителите да бъдат прехвърлени на обект Евксиноград. За последния обект не са посочени данни за посегателства, срочното преназначаване на обект Шабла е мотивирано и с ПМС 370/17.11.2022 г., според което охраната на обект Шабла отпада от отговорността на НСО. Решението е правилно. Съгласно чл. 106, ал. 1 ЗНСО при възникнала служебна необходимост или когато спецификата на изпълняваната дейност, или интересите на службата налагат, правоотношението на служителя с НСО може да бъде изменяно със заповед на началника й и влиза в сила от датата на нейното издаване. ЗНСО не препраща за неуредени случаи към друг закон и няма легално определение за служебна необходимост. Тъй като в оспорената заповед са посочени мотиви за наличието на първата хипотеза по чл.106, ал.1 от ЗНСО, това е определило и предмета на съдебната проверка за наличието на възникнала служебна необходимост. Правилно съдът е достигнал до извод, че в случая административният орган е издал заповедта при „служебна необходимост, свързана с охраната на конкретен обект“, но същата не е доказана по предвидения от закона ред, доколкото при наличие на повишена заплаха и необходимост от допълнителни охранителни мерки са приложими разпоредбите на чл. 23 и чл. 26 ЗНСО. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗНСО наличието на усложнена среда за сигурност или на конкретна застрашеност по чл. 20, ал. 7, чл. 21, ал. 3 и чл. 22, както и в случаите по чл. 26, ал. 1, видът, обхватът и срокът на предоставяната охрана, изменението на обхвата и прекратяването на охраната се определят с решение на комисия. Според чл. 26, ал. 1 ЗНСО при повишена степен на застрашеност на охраняем обект комисията по чл. 23 може да реши в непосредствена близост до него да бъде обособена охраняема зона, ползваща се с режима на охраняемия обект, в която достъпът да бъде ограничен или забранен. Противно на изложеното в касационната жалба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че по делото липсват както правни основания, така и фактически такива за степента на застрашеност на конкретния обект, нито обосновка за необходимостта от конкретен вид охрана, нито обхват на охраната: времеви обхват - денонощна или за определени часове; териториален обхват - границите на охраняемата зона по чл. 26 ЗНСО. С изменение на пар. 1, ал. 4 от ППЗНСО /ДВ бр.93/ 2022 г./ в сила от 24.02.2023 г. от предоставените на НСО за охрана и управление обекти публична държавна собственост отпада обект "Шабла". Преназначаването на Ц. е извършено 28 календарни дни преди отпадането на "Шабла" като обект за охрана от НСО и това обосновава правилността на правния извод на съда за издаване на акт в нарушение на принципа за съразмерност. Това е така, защото изпълнението на задължението за охрана е могло да се изпълни чрез издаване на акт, който да не засяга в по-голяма степен законните интереси и правата на адресата от най-необходимото за целта, за която се издава акта. Такъв акт, който да засяга в по-малка степен законните интереси и правата на служителя като офицер в НСО е например заповед за командироване на същия служител на обект "Шабла" или командироване на други служители от по-близко населено място до обект "Шабла". Командироването на конкретния служител за охрана на обект "Шабла" не съответства на целта на закона, както правилно е отбелязал първоинстанционния съд. Представената справка от касатора за дните неизползван платен годишен отпуск, използвания отпуск за временна неработоспособност, ползвания неплатен отпуск и прекратени служебни правоотношения съгласно ЗНСО на служителите в група 03 в сектор 05 на отдел 02 в НСО за периода 2021-2022 г. не може да обоснове извод за възникнала служебна необходимост за преназначаване на служителя. Противно на изложеното от касатора обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства, като съдът се е произнесъл с мотивиран съдебен акт по смисъла на чл. 172а, ал. 2 АПК. Решението на съда е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Касационните основания за необоснованост на решението са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. По изложените съображения, не са налице твърдените касационни основания за отмяна и обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не претендира заплащане на разноски, поради което с оглед изхода на спора, такива не следва да се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение