Определение № 10823 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10705/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Н. Г. срещу Определение № 30119/28.07.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 8279/2026 г., в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на Т. Н. Г. подадена чрез Д. Г., като процесуален представител, съгласно приложено пълномощно, с която е оспорила писмо изх. №АСД-09-354/18.06.2026 г. и писмо изх. №АСД-09-368/25.06.2026 г., издадени от директора на [заличен текст], гр. София и е прекратено производството по адм. дело № 8279/2026 г. по описа на АССГ по отношение на този жалбоподател. Частният жалбоподател обжалва определението като неправилно – постановено в нарушение на закона и при неизяснени факти и обстоятелства. Оспорва извода на съда, че Т. Н. Г. не е участвала в административното производство. Излага съображения, че предвид представеното на органа пълномощно, от което било видно, че Т. Г. е упълномощила Д. Г., както и от факта, че заявлението било подадено от личния профил на г-жа Г., следвал извод, че същата е участник в административното производство и има право на жалба срещу оспорваните актове на директора на [заличен текст] гр. София. Моли определението в обжалваната му част да бъде отменено и делото да се върне на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата и спрямо втория жалбоподател. Частният жалбоподател се представлява от Д. Г. – съпруг. Ответникът по частната жалба – Директорът на [заличен текст] гр. София не изразява становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане жалбата на Т. Н. Г. и прекрати производството по делото по отношение на нея, първоинстанционният съд е приел, че видно от данните по преписката тя не е била страна в административното производство, поради което няма право на жалба. Определението е правилно по следните съображения: Установява се от доказателствата по делото, че до заместник – директора на [заличен текст] гр. София е било подадено заявление, вх. № УВО-16-2541/10.06.2026 г., със искане по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“, съпътствано с уведомление за запазване на данни. Заявлението е подадено от Д. Д. Г., с отбелязване, че е родител на Д. Д. Г., ученик в [заличен текст]. До заместник директора на [заличен текст] гр. София, с вх. № УВО-16-2549/11.06.2026 г. е подадено, отново от Д. Д. Г., като родител на Д. Д. Г., идентично заявление. В двете заявления са направени искания, вкл. за предоставяне на пълен електронен експорт в структуриран и четим формат, вкл. за възпроизвеждане на данните, относно личния на заявителя и на съпругата му родителски профил в системата „Школо“. На тези две заявления, директорът на [заличен текст] гр. София е отговорил с писмо изх. № АСД-09-354/18.06.2026 г. В същото е посочено, че правомощие да упражнява правото на достъп до личните данни на съпругата на заявителя има само тя като субект на данните. Д. Д. Г. родител на Д. Д. Г. е подал жалба, вх. № УВО-16-2649/19.06.2026 г., до директора на [заличен текст] гр. София. Посочено е, че жалбата е срещу неизпълнение на искане по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Поискано е и незабавно предоставяне на данни. В жалбата е посочено още, че искането е било подадено и от Т. Г., чрез профила ѝ в „Школо“. Видно е от приложените по преписката заявления, че заявител по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 е само Д. Д. Г. лично и като родител на малолетния Д. Д. Г.. Няма данни по делото, че Т. Н. Г., в лично качество, е подала заявление за упражняване на право по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Подаването на такова през личния и профил, както се твърди, не е доказано – липсва заявление със посочени нейни имена като заявител, а и инкорпорираната в жалба вх. № УВО-16-2649/19.06.2026 г. снимка, за която се твърди, че е от профила на г-жа Г. в системата „Школо“ не я прави заявител, доколкото липсва, както се посочи по-горе заявление, в което тя да е посочена като заявител. Отделно от това на администратора на данни не е предоставено пълномощно, от което да е видно, че тя е упълномощила съпруга си, да получи достъп до данните ѝ. Следва да се отбележи, че всички заявления подадени до различни институции касаещи обработване на лични данни от [заличен текст], като администратор на лични данни, изхождат от Д. Д. Г.. Предвид изложеното правилен е изводът на първоинстнционния съд, че Т. Н. Г. не е била страна в производството развило се пред администратора на лични данни, поради което правилно производството по отношение на нея е било прекратено. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение