Определение № 1562 от 08.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1866/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л. Г. И. срещу определение № 1688 от 29.06.2022 г. по в.гр.д.№ 1424 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7 състав, с което е оставено без уважение искането на Л. И. за допускане на обезпечение на предявените от нея срещу И. В. И. искове по чл.42, б.“б“ ЗН и чл.124, ал.1 ГПК, чрез спиране на изпълнението по изп.д.№ 20217810400035 по описа на ЧСИ Г.Д. по отношение на следните имоти:

1. АПАРТАМЕНТ № ....., находящ се в [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....... по кадастралната карта на [населено място], район „С.“, одобрена със заповед № РД-18-138 от 24.07.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

2. АПАРТАМЕНТ № ....., находящ се в [населено място], район „С.“, [улица], [жилищен адрес] представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...... по кадастралната карта на [населено място], район „С.“, одобрена със заповед № РД-18-85 от 26.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

3. МАГАЗИН № ..... /югозападен/, находящ се в [населено място], район „С.“, [улица], състоящ се от две търговски зали, гараж-слрад, предверие, санитарен възел и склад, разположен на първия етаж от сграда с идентификатор ...... по кадастралната карта на [населено място], район „С.“, одобрена със заповед № РД-18-53 от 23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

4. АПАРТАМЕНТ №..., на две нива, находящ се в [населено място], район „К. село“, [улица], вх.Б, ет.11, заедно с принадлежащото към апартамента ПАРКОМЯСТО № 12, 4, 74 % идеални части от жилищната част на комплекса, 1/15 идеална част от подземен гараж за 15 автомобила и 1/36 идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], район „К. село“, одобрена със заповед № РД-18-50 от 20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

5. КАФЕ- СЛАДКАРНИЦА, находяща се в [населено място], район „К. село“, [улица] ет.1- партерен, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...... по кадастралната карта на [населено място], район „К. село“, одобрена със заповед № РД-18-50 от 20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

6. КАФЕ- АПЕРИТИВ, находящ се в [населено място], [улица], партерен етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор...... по кадастралната карта на [населено място], район „О.“, одобрена със заповед № РД-18-45 от 09.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

7. ЮГОЗАПАДНО АТЕЛИЕ, находящо се в [населено място], район „В.“, [улица], ет.3, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...... по кадастралната карта на [населено място], район „В.“, одобрена със заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на съд, който подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.396, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е нeоснователна поради следното: Съгласно чл.391, ал.1 ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или е представена гаранция. В случая, исканото обезпечение /спиране на изп.д.№ 20217810400035 по описа на ЧСИ Г.Д./ няма да подпомогне осъществяването на правата на Л. И. по решението. Това е така, тъй като решението по предявените от Л. И. срещу И. И. искове по чл.42, б.“б“ ЗН и чл.124, ал.1 ГПК за собственост върху гореописаните имоти няма да се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо взискателя по изпълнителното дело „О.“ АД и поради това не би било основание за прекратяване на изпълнителното производство /тоест няма да препятства прехвърлянето на претендираните от ищцата имоти в полза на трети лица в хода на това изпълнително производство/. Затова исканата обезпечителна мярка /спиране на изпълнителното производство/ е неподходяща, с оглед на което правилно съставът на Софийския апелативен съд е оставил без уважение молбата на Л. И. за налагането на тази обезпечителна мярка.

При така очертания в исковата молба предмет и страни на делото единствената възможност ищцата да запази имотите в имуществената си сфера е налагането на възбрана върху тези имоти- обезпечителна мярка, която обаче не е поискано да бъде наложена.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение