Определение № 278 от 16.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1012/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от пълномощника на изпълнителния директор на ДФ Земеделие-гр. София срещу разпореждане от 11.02.2020 г. по т.д. № 2785/2019 г. на АС-София, с което е постановено издаване на изпълнителен лист въз основа на въззивно решение, постановено по същото дело, с което ДФ Земеделие, след отмяна на първоинстанционното решение, е осъдено да заплати на „ВЛАДИМЕД-БГ“ООД сумата от 15 250,24 лева. Твърди се, че обжалваното определение е незаконосъобразно, доколкото с него на практика е допуснато предварително изпълнение, което е незаконосъобразно-противоречи на чл.243 ал.2 ГПК,тъй като ДФ Земеделие е държавно учреждение. Ответникът по частната жалба изпраща писмен отговор със становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 407 ал. 1 от ГПК двуседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна. Съгласно разпоредбата на чл.404 ал.1,т.1 ГПК на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища, каквото се явява и въззивното решение, постановено по по т.д. № 2785/2019 г. на АС-София, с което ДФ Земеделие, след отмяна на първоинстанционното решение, е осъдено да заплати на „ВЛАДИМЕД-БГ“ООД сумата от 15 250,24 лева. Разпоредбата дава възможност за издаване на ИЛ и предприемане на принудително изпълнение независимо от обжалваемостта на въззивните решения пред касационна инстанция, което на практика представлява възникване по право на предварително изпълнение. Съгласно чл.243 ал.2 ГПК обаче такова изпълнение е недопустимо срещу държавни учреждения, каквото страните не спорят, а и съдебната практика приема, че ДФ Земеделие, по своя статут, представлява, с оглед на което и обжалваното разпореждане следва да се отмени, а издаденият ИЛ-да се обезсили. В тази насока е и константната практика на ВКС: Опр. №890/20.12.2013 г. по чтд№ 4269/13 на Второ т.о., Опр. по ч.гр.д. № 4594/13 на ІV гр.о., Опр. по ч.т.д. № 402/2010 на ВКС, Второ т.о. и др. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени обжалваното определение като законосъобразно.