Определение № 250 от 03.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1600/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2455/27.12.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 4658/12г., с което Софийският апелативен съд е оставил без разглеждане частна жалба вх.№ 118923/15.11.2012г. против определение от 07.11.12г. по т.д.№ 33/11г. на СГС за размера на депозита, вносим от частния жалбоподател, по назначена по делото съдебно – техническа експертиза. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че атакуваният акт на първоинстанционния съд не подлежи на въззивно обжалване. Определението е правилно. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК на обжалване пред въззивен съд подлежат определенията на първоинстанционен съд, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично предвидени в закона. Определението за определяне на размера на депозита и на страната, която дължи заплащането му по назначена от съда експертиза, не е преграждащо и самостоятелното му обжалване не е предвидено от законодателя. По тези съображения подадената частна жалба пред въззивния съд е недопустима и правилно е оставена без разглеждане от състава на Софийския апелативен съд. Действително, в мотивите си въззивният съд се е произнесъл по съществото на искането на частния жалбоподател, което е неправилно, но тези процесуални действия не опорочават крайния акт за оставяне без разглеждане на частната жалба и не са основание за отмяна на въззивното определение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд