Определение № 12432 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10947/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Началника на Гранично полицейско управление /ГПУ/- София при РДГП-Аерогари към ГДГП-МВР, чрез процесуален представител гл.юрк. Е.Кабранска, срещу Определение № 16408/10.09.2024 г., постановено по адм. дело № 8891/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено негово Разпореждане за допуснато предварително изпълнение на Заповед № 8177ПАМ-41/30.08.2023 г., с която на чужденеца П. Г., гражданин на Непал е наложена ПАМ „Връщане до страната на произход-Непал“. Частният жалбоподател поддържа, че оспореното определение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че при извършената на 29.08.2024 г.полицейска проверка е установено, че гражданинът на Непал е изразходвал разрешеният във визата престой и пребивава на територията на страната без законно основание, като предварителното изпълнение на издадената ПАМ е постановено с цел да се предотвратят нови нарушения. Сочи, че в приложените към заповедта материали има конкретна аргументация за взетото решение за допускане на предварителното изпълнение на заповедта. Иска да се отмени обжалваното определение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната жалба - чужденеца П. Г., уведомен чрез процесуалния си представител адв.А.Герджиков, не изразява становище по същата. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като обсъди наведените доводи и събраните доказателства, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срок и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество същата е неоснователна. За да постанови оспореното определение, първоинстанционният съд е приел, че разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК на Началника на ГПУ-София не е мотивирано, съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК и не съдържа фактически основания по чл.59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК. Съдът е приел, че посоченото в заповедта, че съществува опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, изобщо не е мотивирано, а представлява механично преписване на нормата на чл. 60, ал. 1 АПК. Счел е и, че предотвратяването и/или преустановяването на административни нарушения от същия или различен вид е извън приложното поле на нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК и няма как да бъде основание за допускане на предварително изпълнение. В заключение е обосновал извода, че немотивираността на разпореждането за допуснато предварително изпълнение води до незаконосъобразността му, като от една страна поставя съда в невъзможност да разбере причините, които са довели до разпореденото предварително изпълнение, а от друга поставя и адресата на акта в невъзможност да организира защитата си. Определението е правилно. Съдът е обсъдил наличните данни по преписката и въз основа на тях е достигнал до законосъобразен извод за основателност на искането за отмяна на разпореждането за допуснато предварително изпълнение. Правилно е приел, че в случая не са изложените мотиви от административния орган, които да обосновават необходимост от предварително изпълнение на акта. За разлика от случаите, когато законово е предвидено незабавно изпълнение на акта (чл. 44, ал.4 ЗЧРБ), в хипотезата на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, като административният акт е издаден на основание чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, преценката дали да се допусне предварително изпълнение е предоставена на административния орган, който следва да реши във всеки конкретен случай, съобразно данните по административната преписка, налице ли са предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. Обратно на твърденията в частната жалба, административният орган не е мотивирал допуснатото предварително изпълнение, като наличието на опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на заповедта не е обосновано. Такива съображения не са изложени и в предложение рег.№ 8177р-22898 от 30.08.2024 г. Отразеното в предложението и в заповедта, че гражданинът на Непал е изразходвал разрешеният във визата престой и към момента пребивава на територията на шенгенското пространство без необходимите документи и законови основания е относимо към издаването на самата заповед за налагане на ПАМ "Връщане до страната на произход-Непал", но не и за допускането на предварителното й изпълнение. След като административният орган не е обосновал изводите си, че съществува опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на заповедта, а бланкетно е цитирал част от текста на чл. 60, ал. 1 от АПК, без да изложи мотиви в изпълнение изискванията на чл. 60, ал. 2 от АПК, разпореждането за допускане на предварително изпълнение се явява незаконосъобразно и като такова правилно е отменено от първоинстанционния съд. Предвид изложеното, не са налице основания за отмяна на обжалваното определение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение