Определение № 51 от 26.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 283/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 263304 от 16.10.2020 г. „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, гр.София против определение № 260387 от 16.09.2020 г., постановено по гр.д. № 1354 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е изменено решение № ІІ-111 от 04.03.2020 г., постановено по гр. дело № 1354/2019 г. по описа на Окръжен съд-Бургас в частта на присъдените разноски, като „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, гр.София е осъдено да заплати заедно с „Пайониър Дивелопмънт“ ООД, гр.София на А. В. П. и А. Л. П. сума в размер на още 1 887,25 (хиляда осемстотин осемдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки) лева, представляваща направените по делото разноски в първоинстанционното производство и сума в размер на още 1 753,63 (хиляда седемстотин петдесет и три лева и шестдесет и три стотинки) лева, представляваща направените по делото разноски във въззивната инстанция. А. В. П. и А. Л. П., чрез пълномощника си адвокат Т. И., са подали писмен отговор, в който оспорват частната жалба. Частната касационна жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл.274, ал.2 ГПК /т.24 на Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/ и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Окръжен съд-Бургас е констатирал, че с решение № ІІ-111 от 04.03.2020 г. е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска на А. В. П. и А. Л. П. пропив „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, гр.София и „Пайониър Дивелопмънт“ ООД, гр.София за собственост на основание договор за покупко-продажба от 25.01.2005 г. и същото решение е отменено и е уважен иска за собственост на основание придобивна давност, като ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноски в размер на 1887.25 лв. за първоинстанционното производство и 1753.63 лв. за въззивното производство, предвид обстоятелството, че претенцията е уважена само по единия от предявените искове. Счел е, че молбата на ищците за изменение на въззивното решение в частта за разноските е основателна, тъй като са предявени два обективно съединени иска, при условията на евентуалност, и като резултат иска е уважен на едно от заявените основания, поради което следва да се присъди още сумата 1887.25 лв. за първоинстанционното производство и 1753.63 лв. за въззивното производство. Посочил е, че възражението на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД за прекомерност на адвокатското възнаграждение е преклудирано, тъй като ищците са представили списък с направените разноски в открито съдебно заседание, в присъствието на процесуален представител на ответника, който не е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски и не може да стори това в по-късен момент. Въззивното определение е правилно. Неоснователен е доводът в частната жалба, че съдът, макар да е счел, че са налице предпоставките да бъде изменено решението в частта за разноските, не е посочил кои са тези предпоставки. Съдът изрично се е позовал на нормата на чл.78, ал.1 ГПК, уреждаща материално-правното основание за присъждане разноски на ищеца /а именно основателност на иска/. Неоснователна е и тезата на жалбоподателя, че след като съдът е разгледал два иска и е отхвърлил главния, а е уважил евентуалния, то и отговорността за разноски следва да се разгледа с оглед изхода на делото по всеки отделен иск. При предявени евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение, тъй като съдът дължи произнасяне по същество по евентуалния иск /с оглед на посоченото от ищеца вътрешнопроцесуално условие/, като и отговорността за разноски се определи в зависимост от изхода на делото по евентуалния иск. Цитирайки определение № 681 от 15.11.2019 г. по ч.т.д. № 657/2019 г. на II т.о., жалбоподателят не е отчел даденото в производството по чл.274, ал.2 ГПК разрешение в горния смисъл, а се е позовал на поддържаната от жалбоподателите по това частно дело теза, че отговорността за разноските следва да се разглежда с оглед изхода на делото по всеки отделен иск, която теза съставът на ВКС е отрекъл. Въззивният съд правилно е приел, че на ищците се дължи възстановяване на всички направени по делото разноски, тъй като искът им за собственост е основателен, макар и на поддържаното от тях евентуално придобивно основание. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение