Решение № 8032 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2712/2017 г.

Решение № 8032 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2712/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производство по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителни процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. С., против решение № 123/21.12.2016 г., постановено по адм. д. № 269/15 г. по описа на Административен съд гр. Г. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено съдебното решение, в частта с която преписката е върната за ново произнасяне на АО. Ответникът - директорът на дирекция "Местни данъци и такси" в община Г., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор излага доводи за правилност на решението. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пед АС е бил Акт за установяване на задължения /АУЗ/ № А001333 от 4.11.2015 г. издаден от старши експерт в Дирекция "МДТ" в О. Г., в частта, в която е потвърден с Решение от 30.11.2015 г. на Директора на Дирекция "МДТ" в О. Г. С обжалваното решение съдът е отменил обжалвания Акт в частта, с която са установени задължения и лихви към 4.11.2015 г. за ДНИ и ТБО за 2010 за два имота в гр. Г.: на ул. "Ц. Д." №... и ул. "О. П." №... и за 2011 г. за имота на "Ц. Д." № 11 и е върната преписката в тази част на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В останалата част жалбата е отхвърлена С обжалвания пред АС акт за установяване на задължения са определени задължения на Ивелин С. С. за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за 2010, 2011, 2013, 2014 и 2015 г. за притежаваните от Събчев два недвижими имота на територията на О. Г., ведно с лихви за забава. Актът е издаден на основание чл. 107, ал. 3, изр. последно, предл. последно от ДОПК - задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. За да постанови обжалваното решение АС е обсъдил приетите по делото доказателства и въз основа на тях е приел за установено, че с Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 36 от 23.11.2015 г., издаден от Главен експерт в Дирекция "МДТ" при О. Г. е извършено прихващане, което е взето предвид в Решение от 30.11.2015 г., Директорът на Дирекция "МДТ" при О. Г., с което е изменен обжалвания акт. С Протокол № 388 от 25.11.2015 г. са отписани поради погасяване по давност на задължения за ТБО и ДНИ преди 1.01.2010 г., подробно описани в табличната част на протокола. Подробно съдът е обсъдил приетата по делото съдебна експертиза, съгласно която за жалбоподателя са възникнали задължения за ТБО и ДНИ за периода 2010 - 2015 г., идентични с тези посочени в обжалвания акт след изменението му с решение на Директора на Дирекция "МДТ" при О. Г. Според вещото лице задълженията на жалбоподателя са били погасявани в последователност главница, лихва, а върху задълженията по давност не са начислявани лихви. От допълнителното заключение за установено съдът е приел, че приходните органи не са се съобразили със заявеното от жалбоподателя желание за погасяване на конкретно задължение:, като подробно е посочил изводите на вещото лице досежно погасените задължения с представените и приети по делото платежни нареждания. При така установените факти, съдът е приел, че при установяване на част от процесните задължения административният орган е допуснал нарушение на чл. 169, ал. 3 от ДОПК, като не е съобразил жението на лицето посочено в процесниет 4 броя платежни нареждания да погаси определени свои задължения, а от съдържанието на оспорения АУЗД, както и от допълнителното заключение на вещото лице се установява, че с преведените по банков път суми административният орган е погасил други задължения /за други години и/или за други имоти/. Подробно съдът е изложил доводи защо приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност по отношение на част от задълженията. Решението е правилно. По делото няма спор по фактите, нито по правните изводи на съда. От издателя на акта липсва касационна жалба, в частта в която е отменен обжалвания пред първоинстанционния съд Акт за установяване на задължения № А001333 от 4.11.2015 г. на старши експерт в Дирекция "МДТ" в О. Г. В тази част решението е благоприятно за касатора и същото не е предмет на обжалване. Предмет на настоящото производство е решението в частта, с която е върната преписката на административния орган за ново произнасяне, в частта на отмененения АУС, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и в частта, в която е отхвърлена жалбата на Събчев в останалата част. Съгласно чл. 4 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. О. на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Правомощията на съда по съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, в случая АУЗ са уредени в специалния процесуален закон (ДОПК), който предвид изричните разпоредби на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 ДОПК не предполага възможност за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 АПК, вр. § 2 ДР ДОПК. Нормата на чл. 160, ал. 4 ДОПК изрично предвижда, че предписанието на ал. 3 (когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона) не се прилага за ревизионните актове. Относно АУЗ и АПВ са приложими разпоредбите на чл. 160, ал. 3 от ДОПК, в случаите, в които естеството на акта не позволява решаването на делото по същество. В конкретния случай АС е приел, че преписката следва да се върне на органа издал акта и в тази част решението не е неблагоприятно за касатора, поради което жалбата му като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено. С описани от вещото лице по допълнителната ССЕ 4 броя платежни нареждания, касаторът е заявил изричното си желание да погаси определени свои задължения, а административният орган е погасил други задължения /за други години и/или за други имоти/. Разпоредбата на чл. 169, ал. 3 от ДОПК предвижда, че при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно, до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. При наличието на такова изрично посочване, административният орган е обвързан от изявлението на данъчно задълженото лице и не може по свое усмотрение да погаси задължения, различни от посочените, поради което именно това свое задължение следва да изпълни органа по приходите при връщане на преписката за ново произнасяне. В останалата част в която е отхвърлена жалбата на лицето обжалваното решение на съда също е правилно Правилно съдът е кредитирал заключението на първоначалната ССЕ от която се установява, че за жалбоподателя са възникнали задължения за ТБО и ДНИ за периода 2010 - 2015 г., идентични с тези посочени в обжалвания акт след изменението му с решение на Директора на Дирекция "МДТ" при О. Г. Дължимите задължения за ТБО и ДНИ за периода 2010-2015 г. са посочени от вещото лице в таблица на л. 7 от заключението. Установява се, че след датата на издаване на акта за установяване на задължения не е извършвано плащане на задължения. Вещото лице е посочило, че задълженията за жалбоподателя са били погасявани в последователност главница, лихва, а върху задълженията по давност не са начислявани лихви. Обсъдени са от вещото лице представените платежни нареждания и притяхното съобразяване е изготвено допълнителното заключение, което е съобразено от АС, в частта на отмяната на АУЗ, тъй като приходните органи не са се съобразили със заявеното от жалбоподателя желание за погасяване на конкретно задължение Неоснователни са доводите на касатора, че според вещото лице има две различни партиди, по които се погасяват задълженията за един и същи имот, поради което акта е следвало да бъде отменен изцяло, тъй като такива изводи липсват в приетите по делото заключения на първоначалното и допълнително заключение на ССЕ. В съделбно заседание при пиремане на допълнителната експертиза вещото лице е заявило, че не му е поставяна задача във връзка със съществуването на стара партида и за какво се е отнасяла. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по жалбата, И. С. С., следва да заплати на община Г. сумата от 350 лева, юрисконсултско възнаграждение. направен Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение