Определение № 2702 от 17.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 109/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от „Маридел 2012“ ЕООД, [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат Ю. Р., срещу разпореждане № 35 от 03.01.2024 г. по ч.гр.д. № 2157/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което на основание чл. 275, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК е върната частната жалба на същото дружество с вх.№ 23271/18.10.2023 г. В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане на Софийски апелативен съд е неправилно, с довода, че след като молбата за отстраняване на нередовностите е била подадена по електронен път и е била подписана електронен подпис не е необходима изрична заверка с такъв подпис на приложените към нея документи. Твърди се, че полагайки електронен подпис върху частната жалба и прилагайки към нея сканирано описаното като приложение в нея пълномощно, адвокатът е декларирал неговата истинност. Направено е искане за отмяна на атакуваното разпореждане. Върховният касационен съд, Т. К., състав на Първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. От данните по делото се установява, че частна жалба с вх.№ 23271/18.10.2023 г. от „Маридел 2012“ ЕООД е изпратена от администриращия Софийски градски съд на Върховния касационен съд на 17.11.2023 г., като е образувана преписка с вх.№ 14861/20.11.2023 г. по входящия регистър на ВКС. След извършена задължителна входяща проверка на преписката с разпореждане № 2502 от 21.11.2023 г. на Председателя на Първо търговско отделение на ВКС е установено, че частната жалба с вх.№ 23271/18.10.2023 г. е надлежно подписана с КЕП от адвокат Ю. Р., но приложеното към нея пълномощно за процесуално представителство представлява незаверено копие, поради което с изрични указания преписката е върната на администриращия съд за представяне на заверено копие или оригинал на пълномощно, от което произтича представителната власт на адвоката, подписал същата. Администриращият съд е изпълнил дадените от Върховния касационен съд указания по отстраняване нередовността на частната жалба, като с разпореждане № 4619 от 24.11.2023 г. е оставил същата без движение с указания за представяне в едномесечен срок от съобщаването на заверено копие или оригинал на адвокатското пълномощно, с предупреждение, че при неизпълнение частната жалба ще бъде върната. От приложените по делото книжа е видно, че жалбоподателят е бил уведомен за разпореждане № 4619 от 24.11.2023 г. на 07.12.2023 г., но не е предприел действия за отстраняване на констатираната нередовност. Като последица от процесуалното бездействие на страната, с обжалваното разпореждане № 35 от 3.01.2024 г. съставът на Софийския апелативен съд е върнал частната жалба като нередовна. При горните данни, становището на мнозинството от настоящия съдебен състав е, че частната жалба е основателна. Частната жалба е била подадена по електронен път, получена на адреса на електронната поща на администриращия Софийски апелативен съд, подписана с електронен подпис на упълномощения адвокат, в която като приложение към нея е посочено адвокатско пълномощно, за което е безспорно, че не е заверено с такъв подпис. Според мнозинството от съдиите, в тази хипотеза липсата на отделно удостоверяване на идентичността на електронния образ на пълномощното с оригинала не представлява нередовност, защото подписването на частната жалба с електронен подпис има ефект и по отношение на приложените към нея документи, които не се нуждаят от самостоятелна заверка с такъв подпис. По тези съображения, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Ивайло Младенов по ч.т.д.№ 109/24 г. Считам, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Нормата на чл. 183 от ГПК урежда възможност страната сама да завери представения от нея препис на документ, като предвижда две хипотези: заверка на преписа, представен на хартиен носител – ал. 1 и заверка на такъв, който е представен като електронен образ. И в двата случая доказателствената стойност на преписа е обусловена от настъпването на процесуално условие, а именно, че представилата го страна ще представи оригиналния екземпляр на документа, възпроизведен в преписа, ако това бъде поискано от насрещната страна, за проверка на тяхната идентичност, с последица изключването му от кръга на доказателствата при нейно бездействие да стори това. Предмет на заверката е удостоверителното изявление на страната или на нейния процесуален представител за идентичност между преписа и оригинала, а не истинността (автентичността при частните документи) на оригиналния документ. Това изявление следва да бъде изрично, а не изводимо от друг съставен от страна документ, и да е обективирано върху самия препис. В този смисъл е редакцията на нормата на чл. 183, ал. 2 от ГПК, според която на заверка с квалифициран електронен подпис подлежи самият електронен образ на документа, независимо дали той е посочен като приложение към друг електронно заверен документ, какъвто е върнатата с обжалваното разпореждане частна жалба, подписана с валиден КЕП. В случая съставът на администриращия съд правилно е приел, че в определения му срок частният жалбоподател не е изпълнил дадените му указания за представяне на надлежно заверен препис от пълномощното и е постановил последиците от нейното процесуално бездействие. Затова считам, че разпореждането на Софийския апелативен съд е правилно и постановено в съответствие със закона и данните по делото. СЪДИЯ::