Определение № 53 от 19.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3697/2017 г.

Производството е по реда на чл.250 ГПК. Частно гр.д.№ 3697 от 2017 г. на ВКС е образувано по частна жалба вх.№ 1891 от 17.02.2017 г., подадена от П. А. Д. срещу определение № 16660 от 05.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 5755 от 2016 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-а въззивен състав, с което е оставена без уважение частната жалба на П. Д. срещу разпореждане от 23.03.2015 по гр.д.№ 20312 от 2004 г. на Софийския районен съд, 49 състав за издаване на изпълнителен лист. С определение № 190 от 02.10.2017 г. настоящият състав на ВКС се е произнесъл по тази частна жалба като я е оставил без разглеждане. С молба вх.№ 7848 от 03.09.2018 г. жалбоподателката П. А. Д. е поискала ВКС да допълни определението си от 02.10.2017 г. като се произнесе по наведените в частната жалба доводи за недопустимост и нищожност на обжалваното определение на Софийския градски съд. В писмен отговор от 09.10.2018 г. пълномощникът на ответника СД "Хефест - Друмчев и сие" заявява, че молбата за допълване на определението на ВКС е основателна. Останалите ответници по частната жалба не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия счита, че молбата за допълване на определението от 02.10.2017 г. е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице и преди изтичане на предвидения в чл.250 ГПК едномесечен срок от влизане в сила на това определение: определение № 190 от 02.10.2017 г. на ВКС, ГК, I г.о. по настоящото дело е влязло в сила на 03.08.2018 г., когато е постановено определението на ВКС, ГК, II г.о. по ч.гр.д.№ 43 от 2018 г. за оставяне в сила на това определение, а молбата за допълване е подадена на 03.09.2018 г. Разгледана по същество, тази молба е неоснователна: Не е налице пропуск на ВКС да се произнесе по част от искането. С определение № 190 от 02.10.2017 г. настоящият състав на ВКС, ГК, I г.о. се е произнесъл по цялото искане по подадената от П. А. Д. частна жалба срещу определение № 16660 от 05.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 5755 от 2016 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-а въззивен състав, като е оставил тази частна жалба без разглеждане. При констатирана от ВКС недопустимост на частната жалба, ВКС не дължи произнасяне относно това дали обжалваното с тази частна жалба определение на въззивния съд е нищожно или недопустимо. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение