Определение № 66 от 07.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11824/2024 г.

Производството е по чл. 229 във вр. с чл. 60, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), подадена чрез пълномощник, против определение № 24168 от 20.11.2024 г. по адм.д. № 11376/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негово разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № 4757 от 04.11.2024 г. за прилагане на принудителна административна мярка на "Кредисимо" ЕАД. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебния акт с твърдения за доказано основание за издаване на разпореждането, а именно защита на потребителите на регулирания пазар, на който упражнява дейността си адресатът на издадената заповед. Иска отмяна на определението. Ответникът "Кредисимо" ЕАД, чрез пълномощник, оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за настоящото производство. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Видно е от данните по делото, че производството пред Административния съд София-град е образувано по жалба на "Кредисимо" ЕАД срещу заповед № 4757 от 04.11.2024 г. на председателя на КЗП, с която на дружеството е забранено използването на нелоялна заблуждаваща търлговска практика, а именно да предоставя на потребителите невярна информация за размера на ГПР и общите разходи по кредит, като не включва в ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство/гарант. Председателят на КЗП с включено в акта разпореждане е допуснал предварително изпълнение на издадената заповед на основание чл. 60, ал. 1 АПК с цел да бъдат защитени важни държавни и обществени интереси. Приел е, че забранената търговска практика уврежда икономическите интереси на потребителите и незабавното й прекратяване е абсолютно наложително, тъй като за една част от потребителите предоставените средства са необходими за покриване на най-неотложните и текущи нужди; за друга част необходимостта е продиктувана от липса на възможност по някаква обективна причина да получат кредит от банкова институция. Според органа тези хора са поставени в неблагоприятна житейска ситуация и търговското поведение на дружеството допълнително застрашава тяхното нормално човешко съществуване, като с несвоевременното предоставяне на съществена за избора на потребителя информация кредиторът препятства потребителя при сравняване на различните пазарни предложения да вземе информирано решение за сключване на сделка. Дружеството е оспорило пред АССГ разпореждането за допуснато от органа предварително изпълнение на акта. Съдът, с обжалваното определение, е отменил разпореждането, като е обосновал извод за неговата незаконосъобразност. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК съдържа възможност органът да разпореди предварително изпълнение на издадения от него административен акт, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт във всички случаи сериозно въздейства върху правната сфера на адресата, доколкото придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Това изпълнение винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да бъде причинена вреда на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Затова в тежест на административния орган е да обоснове наличието на една или няколко от лимитативно изброените в разпоредбата предпоставки, обосноваващи необходимостта от допускане на предварително изпълнение на административния акт. Председателят на КЗП е приел с разпореждането, че установената търговска практика на дружеството уврежда сериозно икономическите интереси на потребителите, а също и че потребителските интереси са важни държавни и обществени интереси, които следва да бъдат защитени. Обосновал е разпореждането и с това, че с коментираната нелоялна заблуждаваща търговска практика дружеството-кредитор има за цел да заобикаля разпоредбите на Закона за защита на потребителите. Предварителното изпълнение, като изключение от правилото, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила административни актове, се прилага при стриктно, ограничително тълкуване на правната норма. Затова с посочената в административния акт преследвана цел не може да бъде мотивирано неговото предварително изпълнение. Административният орган в случая не е изложил ясни и конкретни мотиви именно за необходимостта от предварително изпълнение в съответствие с изискванията на чл. 60, ал. 1 АПК. Административният орган е допуснал предварително изпълнение на издадената заповед по реда на чл. 60, ал. 1 АПК - за защита на важни държавни и обществени интереси, т.е. позовал се е на основание, което не съответства с нормативно установените в чл. 60, ал. 1 АПК. Законодателят е поставил изискване държавният и общественият интерес да е особено важен, което означава да е изключително значим. Предвид изложеното правилен е изводът на АССГ, че председателят на КЗП незаконосъобразно се е мотивирал само със защита на важни държавни и обществени интереси, а не на нормативно изискуемите особено важни държавни или обществени интереси. Определянето на посочената търговска практика като изключително увреждаща икономическите интереси на потребителите не изпълва съдържанието на посоченото основание по чл. 60, ал. 1 АПК, тъй като мотивите на органа са относими към защитимата от закона цел, за която е издадена самата заповед. В тази връзка доводите на частния жалбоподател касаят въпроси по съществото на спора, поради което са неотносими към изводите на съда за отсъствие на основание за допускане на предварително изпълнение на административния акт. Като е отменил обжалваното разпореждане, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор претенцията на ответника за разноски е основателна, но е недоказана, тъй като не са представени доказателства, сочещи на направени съдебни разходи пред настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд