Определение № 138 от 31.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1325/2021 г.

Производството е по реда чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от ищеца Я. П. П. срещу определение № 10089 от 24.02.2021г. по в.гр.д.№ 367/2020г. на Апелативен съд София, ГО, 10 състав. С него в производство по чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на П. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени му на основание чл.78,ал.1 ГПК и осъждането на ответната страна да заплати още 2 3540лв. разноски за адвокатско възнаграждение. В частната жалба се поддържа, че минималното адвокатско възнаграждение за отговора на въззивната жалба, подадена от насрещната страна при обжалваем интерес от 50 000лв., възлиза на 2 436лв. с ДДС, а договореното и заплатено от ищеца е 2 440лв. с ДДС. На второ място се поддържа, че с оглед уважената и отхвърлена част на подадената от ищеца въззивна жалба, от заплатеното адвокатско възнаграждение също в размер на 2 440лв., следва да се присъди сумата 683лв. с ДДС, или общо дължимите разноски за в размер на 3 123.20лв. Искането е за отмяна на атакуваното определение и допускане изменение на въззивното решение в частта за дължимите на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство с присъждане и на сумата 2 350лв. /разликата между дължимите 3 123.20лв. и присъдените от САС 772.80лв./. Отговор на частната касационна жалба не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С определение № 150 от 25.03.2022г. по т.д.№ 1326/2021г. съставът на ВКС не допусна касационно обжалване на постановеното от САС по в.гр.д.№ 367/2020г. решение, поради което са налице предпоставките за разглеждане на настоящата частна жалба. Пред въззивната инстанция от името на ищеца е подадена въззивна жалба срещу отхвърлянето на иска за разликата над 50 000лв. до претендирания размер от 100 000лв. Подаден е и отговор на въззивната жалба на ответника ЗД”Бул Инс”, чийто предмет е уважаването на иска. Представен е договор за правна защита и съдействие от 08.10.2020г., в който е договорено възнаграждение, платимо по банков път, в размер на 2 440лв. с ДДС за подаване на въззивна жалба и процесуално представителство и в размер на 2 440 лв. с ДДС за подаване на отговор на въззивна жалба и процесуално представителство. Представени са доказателства за плащане на възнаграждението, както и доказателства за регистрация по ДДС. Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни- ищецът е обжалвал решението за отхвърляне на иска за разликата над 50 000лв. до претендираната в процеса сума под формата на частичен иск от 100 000лв. Ответната страна е обжалвала уважаването на иска. С въззивното решение искът е уважен за още 14 000лв. Потвърдено е решението в останалата обжалвана част. С въззивното решение е констатирано, че насрещната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Счетено е, че възражението е основателно досежно поисканото възнаграждение за депозиране на отговор на въззивната жалба на насрещната страна. То е намалено на основание чл.9,ал.1 от Наредба №1/2004г. на 300лв., съответно 360лв. с ДДС. По отношение на договореното възнаграждение от 2 440лв. за депозиране на въззивната жалба на ищеца е прието, че то не е прекомерно, тъй като е на минимума по чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата. При приложение на правилото на чл.78,ал.1 ГПК е счетено, че дължимите от ответната страна на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 772.80лв. С обжалваното определение, постановено по молба на ищеца по чл.248 ГПК, въззивният съд е отказал да измени решението си в частта за дължимите разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и да уважи искането за присъждане на още 2 350.40лв. по съображения, че е постановено намаляване единствено на възнаграждението за изготвянето на отговор на въззивната жалба, но не и договореното по отношение на депозираната въззивна жалба. Изложено е, че съдът е определил общо дължимите разноски, след което е приложил правилото на чл.78,ал.1 ГПК. Обжалваното определение е частично неправилно. На първо място, неправилно двете определени като дължими възнаграждения за адвокатска защита - за изготвяне на въззивна жалба и за изготвяне на отговор на въззивната жалба на насрещната страна, са сборувани и въз основа на този резултат САС е приложил правилото на чл.78,ал.1 ГПК. В конкретния случай защитата срещу жалбата на насрещната страна е довела до отхвърлянето та жалбата, тъй като решението на СГС в частта за отхвърляне на иска за разликата над 50 000лв. е потвърдено. Отсъства основание по отношение на възнаграждението, заплатено от ищеца за депозиране на отговора по чл.263 ГПК, да бъде преценяван и съобразяван изходът на спора пред въззивната инстанция по отношение отхвърлената част от претенцията на ищеца. Това обстоятелство следва да бъде преценявано единствено по отношение на възнаграждението за депозирането на въззивната жалба на П.. На второ място, неправилно са изчислени дължимите от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалбата на ищеца при приложение на правилото на чл.78,ал.1 ГПК - съобразно уважена и отхвърлена част на жалбата. Същите са в размер на 683.20лв. с ДДС. На трето място, неоснователно възнаграждението за изготвянето на отговор на въззивната жалба, счетено за прекомерно, /срещу който извод на САС не са наведени доводи в частната жалба/, е намалено до размер на 300лв./360лв. с ДДС. Съгласно чл.9,ал.1 от Наредба № 1/2004г. минималното е 2/3 от възнаграждението по чл.7, но не по-малко от 300лв. В случая 3/4 от 2 440лв. възлиза на 1 830лв. и няма основание възнаграждението да бъде сведено до долния праг от 300лв./360лв. с ДДС. При тези изводи, дължимите на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено за въззивното производство са 2 513.20лв., от които с въззивното решение са присъдени 772.80лв. или е налице разлика от 1 740.40лв. Изложеното обосновава отмяна на атакуваното определение и присъждане на сума от 1 740.40лв. в полза на ищеца - разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред САС. За разликата до претендирания размер от 2 350лв. частната жалба е неоснователна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.