Определение № 133 от 28.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 46/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. С определение № 51/09.02.2022 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по подадената от М. Х. К. частна касационна жалба, не е допуснал касационно обжалване на определение № 270124/10.06.2021 г. по възз. ч. гр. д. № 1792/2021 г. по описа на Софийски градски съд. С определението си съдът не се е произнесъл по искането за разноски, направено в писмения отговор на ответната страна по жалбата – А. В. Н.. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, с молба вх. № 1594/17.02.2022 г. А. Н., представлявана от адв. Й. Б., е поискала допълване на съдебния акт, като се присъдят разноските, извършени пред касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв., съгласно представения с отговора на частната касационна жалба договор за правна защита и съдействие. В срока за отговор насрещната страна по молбата – М. К., представлявана от адв. А. М., е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките по чл. 248, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора, на ответната страна по частната касационна жалба се дължи плащането на разноски, тъй като искането за присъждането им е своевременно направено. Същевременно, основателно е възражението на жалбоподателката за прекомерност на претендираните разходи за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 500 лв. В чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за М. е предвиден минимален размер на възнаграждението за производства по частни жалби - 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото, но не по-малко от предвиденото в чл. 11. Доколкото в Наредбата няма изрично предвиден минимален размер за изготвяне на отговор на частна жалба, тази разпоредба следва да се приложи по аналогия. В случая производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК - обжалвано е въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Това определение, както и определението на първоинстанционния съд, не засягат съществото на правния спор, а разрешават процесуален въпрос, несвързан с материален интерес (такъв в случая не е и налице). От друга страна, делото пред ВКС не е с фактическа и правна сложност, а извършените от пълномощника на молителката процесуални действия се свеждат до изготвяне на писмен отговор по подадената частна жалба. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за М., на ответната страна по частната жалба, след намаляването, следва да се присъдят разноски в размер на сумата 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение